Три турбини? Да, с толкова разполага звярът BMW X5 M50d (тест-драйв)|Vesti.bg

Докато чакам новото поколение на Х5, ще кажа едно своеобразно сбогом на F15 с топовни салюти. Три (повтарям 3) на брой, колкото са турбините под предния му капак.

BMW X5 M50d е автомобил, с който не можеш да опишеш завоя с пушещи гуми, но можеш да го опишеш с невероятна скорост, а колкото по-висока е тя, толкова по-добре стои на пътя. Това е автомобил, с който можеш да изминеш 1000 км само с едно спиране до двете нули, а накрая да видиш разход около 10 л/100 км, но с 381 к.с. и спринт до 100 км/ч за 5,3 секунди. При тегло малко под 2,3 тона! Това е Звяр.

Как е възможно еМ така, еМ онака? Тази Х-петица не е истински „М“ модел, а продукт на M Performance поделението, чиято цел е да предложи на клиентите високодинамични автомобили, но с леко притъпена острота. И не на най-високата цена.

Вижте бруталния BMW X5 M50d в пълния му блясък

В моя случай нещото, което прави Х5 специален, е двигателят. Това, което прави този двигател уникален, е монтирането на цели три турбини. С този дизелов двигател BMW задраска още неписани правила, като показа как три турбини могат да работят и последователно, и едновременно.

Едно малко турбо поема старта и от 1500 об./мин. в играта се включва по-голямото. След 2600 об./мин. се включва второто малко турбо, което поема сгъстения въздух от големия компресор. Резултатът от тази наглед сложна инженерна каскада е брутална мощ и ускорение.

В цифри този 3,0-литров, 6-цилиндров мотор предлага 381 к.с. и колосалните 740 Нм! А още по-абсурдното е, че този автомобил, тежащ малко под 2,3 тона, изразходва около 10 л/100 км. Това е плашещо. Нафтата не съм я пестил.

Миниатюрен, странен, произведен в Япония. Suzuki Ignis (тест драйв)

Citroen C3 открива haute couture сезона в супермини сегмента (тест драйв)

Няма измъкване от мечата прегръдка на Skoda Kodiaq (тест драйв)

Торба изненади от обновения Ford Kuga (тест драйв)

Другото плашещо е липсата, липсата на турбо дупката. Включвам в режим Sport, превключвам 8-степенната трансмисията в режим за механична смяна на предавките, за да изкарам най-тъмната страна от характера на този звяр. Тук става въпрос за плашеща ускорение и несвършваща крива на въртящия момент.

За разлика от други дизели, на M50d не му свършва мощностният запас дори и във високите обороти. Червената зона на оборотомера е трудно забележима, тъй като в режим Sport дигиталното приборно табло кардинално променя визията си, което се подсилва от ярък червен цвят.

Трябва да отбележа звукът на този двигател. В купето М50d звучи като огнедишащ бензинов агрегат с голям работен обем. Но той не е нито голям, нито бензинов. Идентичен е като динамика с 4,2-литровия V8 дизел на Cayenne Diesel S (с 800 Нм) и с 0,8 секунди по-бавен от 4,4-литровия бензинов V8 в Х5 50i.

Не мога пак да не отбележа теглото от почти 2,3 тона, които не му пречат да ускорява до 100 км/ч за феноменалните 5,3 секунди. По Коледа движението беше доста натоварено, затова не давам много зор. Все още се опитвам да осмисля факта, че в един момент видях на таблото среден разход от под 9 л/100 км. Още по-забавното е, че когато натиснеш яко педала на газта, разходът се качва средно с около литър, достигайки 10-10,5 л/100 км.

Може и да не ми повярвате, на това чудовище е изключително бързо, но и изключително икономично на фона тази огромна маса.

Няма да излъжа като кажа, че в завои съм карал и по-добри BMW-та. Но също така не е лъжа, че Х5 М50d не помръдва в завой. Вина за това имат и огромните 21-цолови джанти, но най-вече различните системи за стабилност. Dynamic Performance Control разпределя мощността между лявото и дясното задно колело. Чрез система за контрол на окачването Adaptive Drive стабилността допълнително се подсилва чрез адаптирането на амортисьорите към състоянието на пътната настилка.

Чувството в кафявия кожен салон е на лека надменност. Сигурен съм, че веднага ще има определения за дължината на половия член на собствениците на такъв автомобил, но трябва да ви кажа, че усещането е приятно… меко казано. Няма да си изкривя душата и ще призная, че в салона на този автомобил се чувствам над нещата.

Струват ли си тези 170 бона? По моите стандарти – не, но аз съм не съм стандартът за клиента, за който е предназначен този автомобил. А той е много, много повече от средство, което да помпа самочувствието. Той е страхотна механика, която предлага изключителни емоции, бетонирайки позицията на BMW на инженерния Олимп.