П резидентът на САЩ Доналд Тръмп днес посрещна в Белия дом турския държавен глава Реджеп Ердоган с думите: „турската смелост във война е легендарна”.
Двамата ще разговарят за пръв път на фона на разногласията по въпроса за кюрдските милиции в Сирия. Междувременно десетки конгресмени - републиканци и демократи, се подписаха под писмо до президента Тръмп, с което го предупреждават за ситуацията в Турция - грубото погазване на ценностите на демокрацията и на човешките права.
САЩ въоръжава сирийски кюрди, Турция: Неприемливо е
Турция блокира работата по повечето партньорски програми на НАТО
Турски вицепремиер: Европа подкрепя мръсните терористични организации
На този фон, соченият от Ердоган като основен организатор на опита за преврат от 15 юли миналата година, Фетхуллах Гюлен, който от 20 години живее в САЩ, коментира ставащото в родината му пред „Уошингтън поуст“ (Washington Post).
Турция, която някога вдъхваше надежда по пътя на изграждането на демокрацията и утвърждаването на умерено разбиране за ислямска светска държава, се превърна в неузнаваема страна в ръцете на един президент, който прави всичко възможно, за да концентрира цялата власт в себе си и за да постави опозицията на колене.
Западът трябва да помогне на Турция, за да се върне отново към демократичния курс. Днешната среща, както и срещата на върха на НАТО, която ще се организира идната седмица, трябва да се оцени като възможност в тази посока, смята Гюлен.
Миналата година след осъдителния опит за военен преврат на 15 юли Ердоган започна една безмилостна кампания срещу невинни хора. Наред с кюрдите, алевитите, светски настроените лица, хората с леви убеждения, журналистите, академическите среди или последователите на мирното и хуманистично движение „Хизмет“, с които съм свързан животът на над триста хиляди турски граждани беше съсипан чрез арести, задържания, изгонване от работа, както и по други начини.
Когато се разбра за инициативата за преврата аз осъдих това деяние и категорично отхвърлих обвиненията по мой адрес, след като този акт ми беше приписан. Освен това заявих, че който е участвал в преврата значи е предал моите идеали. Въпреки всичко, без да има доказателства Ердоган ме обвини в планиране на преврата от 5 хиляди мили разстояние.
На следващия ден правителството изготви списъци с имената на хиляди, свързвайки ги с движението „Хизмет“ било заради откриване на сметка в определена банка, било заради преподавателска дейност в дадено училище или за публикуване на статии в някой вестник. Те действаха така, сякаш подобни връзки се смятат за вина и започнаха да очернят живота на тези хора.
В списъците фигурираха и лица, които са починали отдавна, както и такива, които по онова време бяха на служба в щабквартирата на НАТО в Европа. Международните наблюдатели регистрираха безброй случаи на отвличания, на мъчения и смъртни случаи в арестите. Правителството на Ердоган започна да следи невинни хора и в други държави.
Например върху Малайзия беше упражнен натиск за връщането на трима симпатизанти на „Хизмет“, включително и училищен директор, работещ там от петнайсет години и никак няма да прозвучи като пророчество, ако кажем, че в Турция тези хора ги чака затвор и най-вероятно мъчения.
През април на референдум, за който се появиха сериозни твърдения за закононарушения президентът Ердоган утвърди една управленска система, която му позволява да контролира и трите власти в държавата. Впрочем той до голяма степен вече ги контролираше, нарушавайки конситуцията.
През 2002 г. Партията на справедливостта и развитието дойде на власт, обещавайки демократични реформи, насочени към членството в Европейския съюз. С времето обаче Ердоган започна да проявява нетърпимост към опозиционната мисъл. Посредством контролните органи на държавата той осигури прехвърлянето на многобройни медии на хора от неговото обкръжение. През лятото на 2013-та година, потуши насилствено демонстрациите в парка „Гези”. Когато през декември същата година членове от кабинета му бяха разследвани за корупция в особено големи размери, той отговори на това като упражни натиск върху правосъдието и медиите.
Сега „Амнести интернешънъл“ обяви, че една трета от всички арестувани журналисти по света се намират в турските затвори.
Жестокостта на Ердоган към собствения му народ вече не е само вътрешен проблем на Турция. Тормозът спрямо неправителствените организации, журналистите, академичните среди и гражданите от кюрдски произход се превърна заплаха за стабилността на региона в средносрочна перспектива.
Докато отваря обятията си за радикални елементи, които смятат насилието за нещо нормално, но от друга страна, се превръща в диктаторски режим, тласкащ кюрдите към безнадеждност Турция ще бъде кошмар за сигурността.
За да може отново да изправи на крака демокрацията си турският народ се нуждае от подкрепата на европейските си съюзници и САЩ. За да може да стане член на НАТО през 1950 г. Турция премина към многопартийна система в истинския смисъл на думата. НАТО може и трябва да иска от Турция да спазва демократичните норми, наложени от Алианса.
Вероятно животът ми няма да стигне да видя как Турция отново е сочена като пример за демокрация в света, но се моля тя да се спаси от водовъртежа на авторитаризма, в който се намира сега, преди да е станало твърде късно, посочва Гюлен.
.@mollymhunter to @nawazistan: Turkish Pres. Erdogan "not a president that prioritizes human rights." https://t.co/74JfT82fcU pic.twitter.com/ABGcZApjEe
— ABC News Politics (@ABCPolitics) 16 май 2017 г.
