„Благодарение на наложеното извънредно положение сега сме в състояние и имаме силата да направим много неща, които при нормални условия не бихме могли да направим“. Това са думи на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който демонстрира сила през септември 2016 г.
Вижте опита за преврат в снимки
Реално той посочва, че няма да се спре пред нищо, за да постигне своята основна цел - превръщането на Турция от парламентарна, където президента има само представителни функции, в „президентска република от турски тип“, където президента ще има тоталната власт и никакви механизми, които да го контролират, пише Тайфур Хюсеинов.
Пътят на Турция от република към султанат
Референдумът може да разцепи Турция
Успехът му трябва да се увенчае на референдума на 16 април, когато турските избиратели ще посочат дали подкрепят или отхвърлят предложените конституционни реформи.
Неуспешният опит за преврат от 15 юли 2016 г. развърза ръцете на Ердоган по пътя му към тази цел. След него бе наложено извънредно положение, което бе удължено на няколко пъти, последно до 19 април. Благодарение на това Ердоган управлява страната еднолично, чрез декрети и така заобикаля парламента.
Мярката дава специални правомощия на правителството да уволнява чиновници, да закрива медии и неправителствени организации, както и да удължава срока на задържане под стража на хора, на които не са повдигнати обвинения.
Според официалните данни броят на задържаните в Турция за осемте месеца след опита за преврат е достигнал 113 хиляди души. От тях над 47 хиляди са вкарани в затвора. Чистката бе насочена срещу опозиционно настроеният елит на турското общество. Сред вкараните в затвора са 10 хиляди полицаи, над 7 хиляди военнослужещи, 168 генерали, 2575 съдии и прокурори, над 200 журналисти, 180 медии са закрити, редица компании са национализирани.
#Turkey suspends plan to sell firms seized after failed #TurkeyCoup by #Gulen supporters https://t.co/DL4cyi6Y4V
— Middle East Monitor (@MiddleEastMnt) March 25, 2017
И всичко това се случва благодарение на неуспешния опит за преврат, който беше окачествен от самия Ердоган, като „дар от Бога“!Но какво знаем за самия опит за преврат? Почти нищо. Не знаем кой стои зад него. Не знаем нито лицето, нито гласа на превратаджиите. Но знаем едно мнение, което беше обявено и наложено същата вечер от Ердоган: „Зад опита за преврат стои Фетхуллах Гюлен и всеки, който го подкрепя е терорист“. Виновникът беше открит още на десетата минута и чистката в администрацията и демонизирането на всеки опозиционер започна на сутринта на 16 юли. За няколко часа хиляди бяха вкарани в затворите.
Едно от нещата, които не искат Ердоган и управляващите в Турция да се случи, е да се разследва опита за преврат. Това доказва работата на създадената след събитията парламентарна комисия за разследване. В действителност тя започна да работи през октомври и функционира около 3 месеца. След призива на Ердоган през декември, че всички обстоятелства около опита за преврат са ясни и не необходимо да се води разследване, комисията прекрати своята дейност на 3 януари. Доклад за дейността на комисията не бе публикуван.
Такъв вероятно ще бъде написан след референдума, най-вероятно на годишнината на опита за преврат.
Призивът на Фетхуллах Гюлен, направен веднага след като вината беше хвърлена върху него, да бъде създадена международна комисия, която да разследва, остана без отговор от властите в Турция.
И докато в Турция управляващите правят всичко възможно, за да защитят тезата си за вината на проповедника, емигрирал в САЩ, в останалите страни въобще не са уверени в тази версия.
В поверителен доклад на разузнавателното звено към Върховния представител за външната политика на Европейския съюз Федерика Могерини се посочва, че опитът за преврат в Турция не е бил планиран и организиран от живеещия в изгнание проповедник Фетхуллах Гюлен.
В наскоро публикуван доклад за Турция на Комисията по външна политика към британския парламент се посочва, че зад опита за преврат не стоят т. нар. гюленисти.
Думите на директора на германското разузнаване Бруно Кал пред сп. „Шпигел“ потвърждават това: „Турция опита на всички нива да ни убеди, но досега не успява“.
Председателят на комисията по разузнаване в американския Конгрес Дейвид Нунес също посочи, че не е видял доказателства, че Гюлен е замесен в опита за преврат в Турция.
#TurkeyCoup staged with government knowledge: Opposition leader @kilicdaroglukhttps://t.co/kDtn5i84ug #Turkey pic.twitter.com/PYyHEXZNLr
— Iran (@Iran) April 4, 2017
Лидерът на опозиционната Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу пък директно обвини управляващите заявявайки: „Превратът беше контролиран от властта“.
Всички успешни военни преврати по света са извършвани в ранните часове на денонощието. Опитът за преврат на 15 юли започна около 22:00 часа и беше излъчван на живо по всички телевизии.
Една от първите задачи на превратаджиите е да контролират комуникациите и медиите. Вместо това в Турция лично Ердоган прикани народа да излезе на улицата и да го защити.
А премиерът Бинали Йълдъръм се включваше като репортер на живо в различни телевизии.
Основната цел на всеки преврат са управляващите. А по време на събитията в Турция не беше задържан нито един от тях.
Самият Ердоган първоначално съобщи, че е научил за опита за преврат в 16:30 часа през деня. Възниква въпросът защо не е предприел никакви действия.
А шефът на службите Хакан Фидан продължава да заема поста си след събитията на 15 юли, въпреки че не предотврати метежа срещу властта. Въпросите, които очакват отговори, са стотици. Докато не получат отговор съмненията около опита за преврат, окачествен като „дар от Бога“, ще се множат.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!