Миниатюрен, странен, произведен в Япония. Suzuki Ignis (тест драйв)|Vesti.bg

Made in Japan е щампа, която е гарант за високо качество. Единият проблем е, че този атестат на качество се намира трудно дори и в най-голямата верига за бяла и черна техника у нас. Затова с умиление се сещам за възстария телевизор Sony на тъщата, купен от „Кореком” с долари от Либия. Говорим за телевизор над 20 години, който тъщата все още си гледа. Кинескопът му не е сменяван, цветовете му не са „избили”, а единственият му проблем са батериите на дистанционното, които трябва да се сменят (естествено) от време на време. На всяко предложение да й купим нов телевизор, получаваме добре известната ми вече тирада, колко скъп е бил този телевизор, но не е „мръднал, защото е произведен в Япония”.

Разгледайте снимковата ни галерия на новия Suzuki Ignis.

Вторият проблем е, че, ако въобще намерите надписа Made in Japan върху някаква бяла или черна техника, цената й ще е главозамайваща. Е, колкото и странно да звучи, от скоро в България (първата държава в Европа, в която се лансира моделът) може да се намери автомобил, произведен в Япония, който не е главозамайващо скъп. Да, най-скъпата версия е 33 000 лв., но тя е с хибридна система и 4х4 задвижване. При липса на нужда от 4х4, може да паднете до около 25 000 лв. за добре оборудван автомобил, за които да се сдобиете с един субкомпактен SUV, силно разграничаващ се от всичко останало на пътя.

Аз обаче залагам на най-високото оборудвани и 4х4 задвижване, защото феновете на марката веднага ще контрират, че старият Ignis „ се катереше като планинска коза по чукарите”. Това бе основният аргумент в полза на предходния модел. Новият има още няколко в актива си, но най-странното е, че той отново предлага изключителна проходимост, нещо, което аз самият не вярвах, гледайки размерите и формите му. Но отидох да се уверя лично в цифрите, които Suzuki предоставя. И макар да не съм атакувал маршрута на „Балкан Бреслау”, Ignis ми взе акъла, а Александър Сано разглеждаше с недоумение маника, изкарах му един бърз курс по темата, след което му направи една бърза фотосесия, съпроводена с доста реплики за неговия „прехвален” Subaru Forester. Не ги сравнявам, само преразказвам.

Самият аз не съм фен на малките SUV модели. Сравнени с хечбек роднините им по права линия (чийто платформи използват), те са по-скъпи за покупка, текущите им разходи са по-големи, а тъй като са по-високи и тежки – губят от чара на управлението си. Продължавам: седите малко по-високо, затова го няма усещането за превъзходство спрямо останалите участници в движението, а идеята, че сте по-защитени, е погрешна. Тук отварям скобата, че Ignis има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Всичко това е по принцип, защото практиката ме опровергава напълно: клиентите на нови автомобили вече притежават или искат да си купят SUV.

Торба изненади от обновения Ford Kuga (тест драйв)

Докъде стигна BMW след 30-годишно развитие на xDrive (тест драйв)

Renault Megane GT предлага много емоции (тест драйв)

И Suzuki Ignis им го предлага. Но с една съществена разлика: за него не важи нищо от гореизброеното. Размерите му са близки да тези на малък градски автомобил, но въпреки това четирима възрастни могат да седят в пълен комфорт. Не преувеличавам. Повдигнат е леко и притежава характерните за SUV черти, но без характерните за SUV негативи. Произведен е в Япония, което е атестат за качество. Made in Japan е и гаранция, че автомобилът ще се различава от останалите участници в движението. Ignis е заел елементи от четири модела на Suzuki, а много симпатичната предница контрастира силно с толкова странната задна част, колкото странен е и фетишът на японците по използвано дамско бельо, продаващо се от улични автомати.

Свързвам тази дизайнерска приумица единствено с факта, че изискванията са били за голям ъгъл на отход, параметър, който е особено важен извън пътя. А именно там новият ултра компактен SUV, който е без аналог на пазара (вярно, има я Fiat Pandа 4x4, но тя е на над 10 години), блести. Дължината на новия Ignis е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен в града. Дори изисква свикване, защото при първото ми паркиране оставих по 2 метра отпред и отзад. Но по-любопитното е, че новият модел продължа наследството на предшественика си. Звучи странно на фона на визията и общите размери на автомобила, но Ignis предлага просвет от цели 180 мм (колкото S-Cross, с 5 мм по-малко от Vitara и само със 7 мм по-малко от Skoda Kodiaq, в чиито багажник Ignis без проблеми ще се побере). Много по-важно за офроуд способностите са ъглите на заход и отход, които са съответно 20 и 38,3° (ъгъл на рампа 19,2°), показатели, с каквито могат да се похвалят много малко модели в клас SUV. Моделът е оборудван със система AllGrip Auto, която автоматично разпределя въртящия момент (до 50:50) между осите. Има и версия само с предно. При нея задното окачване е торсионна греда (спрямо мост с триточково захващане при модела с AllGrip), а обемът на багажника е с 56 литра по-голям (260 спрямо 204 л).

Това си е малко, но обемът в интериора е впечатляващ. Особено просторен е автомобилът в областта на главата, като при моите 1,75 м имам над педя разстояние до тапицерията на тавана. Ако сте се навлекли с дебели якета, тъй като парното доста трудно вдига температура, със спътника си отпред може да се побутвате леко, но при дължина от 3,7 метра Ignis е много просторен. Таблото е изключително опростено и интуитивно, а големият сензорен дисплей по средата му е приятен за окото. Контролерите за климатика под него са много атрактивно направени, като част от бутоните са т. нар. перчатки, характерни за спортните автомобили. Сглобката на пластмасите, макар и малко твърда, е перфектна и не чух нито едно прискръцване, докато карах извън пътя. Системата Dual Camera Brake Support повишава безопасността, но и отнема от видимостта към светофара.

Тествам Ignis на замръзналите полета и баири над Бистрица. На същото място заорах предницата на „високопроходимия” VW Passat Alltrack в една локва, а сега минах през замръзналите коловози без никакъв проблем. Забелязвам баща с дъщеря си, които ни наблюдават с нескрито любопитство, докато с Христо правим няколко кадъра. Оказва се, че това е Александър Сано, който е фен на автомобилите. Правим 10-минутен лаф с него, при който се изненадвам колко силно впечатлен е Сано от Ignis. Аз също се впечатлих, когато изкачих един много стръмен баир, който половин час преди това бях видял да бъде атакуван от Hilux на ЧЕЗ. Не само това, но си обърнах по средата му и спуснах с Асистента за спускане по наклон.

Задвижването на модела е поверено само на един двигател – атмосферен бензинов мотор с обем 1,2 литра. Мощността му е 90 к.с., а въртящият момент 120 Нм. Проблемът тук е, че извън града има проблем с времето за придвижване от точка А до точка Б, ако сте свикнали това да става бързо. С Ignis това не може да стане. Впечатляващо обаче е ниското тегло на модела от 905 кг (с 4х4, едва 810 кг при базовата 2WD версия), което играе основна роля за ниския разход извън града (плюс липсата на динамични параметри). В града обаче моделът харчи по около 7,5 л/100 км, което е далеч от заводския параметър от 5,9 л/100 км. Двигателят е комбиниран с 5-степенна механична скоростна кутия или AGS (Auto Gear Shift by Suzuki), което реално е механична кутия, но без педал на съединителя. Неговата роля е заменена от актуатори, които задействат съединителя за смяна на предавката.

Suzuki Ignis тест драйв Източник: Христо Петров

Съществува още една възможност за моторизация. Тя отново е базирана на 1,2-литровия DUALJET двигател, но комбиниран с полухибридната система SHVS (Smart Hybrid Vehicle by Suzuki). SHVS се състои от интегриран генератор, който съдейства на двигателя при стартиране и ускоряване на автомобила, и компактна литиево-йонна батерия. В допълнение, системата е отговорна и за производството на електрическа енергия по време на спиране на автомобила, която се използва за захранване на електронни компоненти, като например радио и светлини.

Искрено се надявам, че в някакъв момент за модела ще се предложи и страхотният 1,0 BoosterJet, с който Ignis ще върви прекрасно.

Ignis, със своя кросоувър дизайн, смели дизайнерски решения и ниско тегло, е глътка свеж въздух в класа на градските автомобили. Само трябва да преглътнете задницата. Той е маневрен, много просторен за дължината си от 3,7 метра, а в допълнение на това – предлага офроуд способности, с които ще засрами повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него. Забравете за липсата на динамика, Ignis предлага други активи. А пък ако не ви трябва 4х4, получавате автомобил, произведен в Япония, цената на който започва от 22 000 лв. Преди време карах новия Citroen C3, който е малко по-голям като размери, но добре оборудван струва над 30 000 лв.