Н а 21 януари турският парламент одобри конституционни промени, които ще променят сегашната система на управление от парламентарна към президентска. За промените гласуваха доста над 330 депутати, колкото беше нужно, за да бъдат приети промените, след сделка между Партията на справедливостта и развитието на президента Реджеп Тайип Ердоган и ултранационалистическата Партия на националистическото действие.
Тези промени сега ще бъдат гласувани на референдум, който вероятно ще се състои в началото на април. Предложените промени, идващи след неуспешния опит за преврат и в разгара на всеобхватни мерки за ограничаване независимостта на гражданското общество, ще променят из основи политическата система на Турция.
Турция гласува президентът да може да е член на партия
Опозицията, уплашена от диктатура в Турция
Мечтата на Ердоган - президентска система, на път да се сбъдне
Те са толкова дълбоки, че ако бъдат одобрени, това ще означава тотална смяна на режима, не просто промяна в системата на управление. Де факто
самостоятелното управление на Ердоган ще се превърне в такова, което единствено може да се опише като султански режим без прецедент
в Турция или където и да било в демократичния свят.
Властта ще бъде строго съсредоточена в ръцете на президентството почти безконтролно и небалансирано. Някои турци се опасяват, че новата конституция може дори да даде възможност на Ердоган да посочи синовете си или зетьовете си за вицепрезиденти или дори наследници. Приемането на промените ще увенчае продължителните усилия на Ердоган да консолидира властта в президентска система и ще нанесе смъртоносен удар върху някога цветущата демокрация в Турция.
#Referendum final hurdle as #Turkey approves constitutional shift to presidential system https://t.co/Y5kR4kEwPA pic.twitter.com/72hEcCb8m0
— ConstitutionNet (@ConstitutionNet) January 23, 2017
Поправките в конституцията създават свръхмощно предзидентство в остър контраст със сегашната парламентарна система. Поправките ще премахнат поста на министър-председателя, досега най-влиятелната политическа позиция в турската система. Демократично избираният президент, който има предимно церемониални функции съгласно действащата конституция, вместо това ще застане начело и на правителството, и на държавата.
Президентът ще може да управлява три последователни петгодишни мандати и ще може да продължи да бъде председател на политическата си партия.
Изборите за президент и за парламент ще бъдат провеждани в един и същи ден, а избирателите ще легитимират с гласа си депутатите, които президентът сам е подбрал в качеството си на председател на партията.
Длъжността вицепрезидент няма да е избираема, а изпълняващият я ще бъде определян, както и правителството, от президента – безконтролно. Парламентът няма роля в тези назначения: не може да провежда утвърдителни изслушвания или да упражнява някакви контролиращи функции върху кабинета като парламентарен контрол или вот на доверие.
Жената на Ердоган: Харемът е бил школа за жените
Ердоган: Никакво семейно планиране, ще се множим
Ердоган: Депутат, академик, журналист… те са терористи
Парламентът – с гласовете на две-трети от депутатите, може да изпрати президента на съд за престъпления, които той би могъл да извърши по време на управлението си. На свой ред президентът може да разпуска парламента по свое желание и да свиква нови избори.
#Turkey
— Foreign Media (@mediaforeign) January 13, 2017
New constitution bill gives absolute power to #Erdogan.
Cartoon: Farewell to Turkish Parliament pic.twitter.com/YkpyK0XgMI
Нова поправка дава също на президента законодателни правомощия.
Ако тя бъде приета, президентът би могъл да издава от името на парламента президентски декрети със същата законодателна сила и власт като законите, приети от парламента.
Макар че президентските декрети ще подлежат на разглеждане от Конституционния съд, съдът по всяка вероятност няма да бъде достатъчно независимим и безпристрастен, за да упражни такава власт. Според поправката Конституционният съд ще има 15 членове, повечето от които назначавани директно или индиректно от президента. Освен това президентът ще има основна роля и във формирането на Висшия съвет на съдиите и прокурорите, технически независим орган, отговарящ за назначаване, издигане в кариерата, дисциплиниране и уволняване на съдии и прокурори.
Миналата седмица, когато представяше поправката пред парламента, министърът на правосъдието Бекир Боздаг твърдеше, че всъщност в проектозакона няма нищо ново, тъй чисто и просто ще върне „конституцията на Ататюрк“. В много отношения обаче
конституцията от 1924 г., с която Ататюрк основа републиката, беше по-демократична от тази,
предложена от Партията на справедливостта и развитието..За разлика от предложената от Ердоган конституция, конституцията от 1924 г. не даваше на президента власт да разпуска парламента и не го обявяваше за върховен главнокомандващ. Тя също така не даваше на президента толкова силни права на вето, тъй като парламентът можеше да го отхвърли с просто мнозинство. Освен това парламентът запазваше правото си да упражнява контролни правомощия над кабинета на президента чрез вот на доверие, което в предложената от Ердоган конституция отсъства.
The summary of the New Turkey's constitution:
— Turkey Deeply (@TurkeyDeeply) January 11, 2017
- Elect a Erdogan
- Erdogan will select everything else for you! pic.twitter.com/HNPsHRDuW6
Някои турци посочват, че конституцията на Ердоган напомня повече на сирийската конституция от 2012 г. На хартия
правомощията на Ердоган ще задминат тези на Асад.
Например, турският парламент, за разлика от сирийския, няма да има никакви правомощия да разпитва членове на кабинета на президента или да ги лишава от доверие.
Дали турският народ на предстоящия референдум ще се съгласи да даде на Ердоган правомощия, които не бяха дадени на Ататюрк през 1924 г.? Сегашната обстановка на нарастващо насилие и икономическа и политическа несигурност правят трудно прогнозирането на изхода. Но ако те действително го направят, това фактически ще сложи край на републиката в Турция.
Още за идеите на Реджеп Ердоган:
Ердоган: Как да мислим различно за Одрин и Кърджали
Ердоган посегна към Западна Тракия, Гърция реагира
Ердоган пробуди османското минало, имал план
