Р азлични човешки истории и хиляди променени съдби съпътстват атентатите в Брюксел. Някои описват ужаса след взривовете, други загубата на своите близки. Някои уличават белгийските власти в бездействие.
"Искам да го забравя, но не мога. Сякаш се случи тази сутрин. Ужасно е да живееш с това", разказва пред "Дойче веле" фотографът и журналист Кетеван Кардава, заснела ужаса на "Завентем", минути след атентатите.
Грузинката се намира на метри от един от атентаторите, когато той се взривява. За секунда тя се скрива във фотокабинка, очаквайки трети взрив, но в последствие решава да отрази какво се случва. Снимките от нейния смартфон, които тя качва в социалните мрежи, са някои от първите кадри от летището.
One year on we remember those who paid with their lives in this senseless act. Europe's open societies must be defended #BrusselsAttacks pic.twitter.com/INYRtoSHYL
— Guy Verhofstadt (@GuyVerhofstadt) March 22, 2017
"Много ще е тъжно и много трудно", казва в дните преди годишнината Томас Савари, изгубил доведената си майка при взривовете на летището. Савари едновременно с това алармира, че властите не са свършили достатъчно за хората след атентатите.
"Бяхме напълно изоставени от правителството", твърди той. Семейството му не е получило никакво съдействие - икономическо, социално или съдебно.
Наскоро професионалния баскетболист Себастиян Белин се изказа остро заради липсата на компенсации. Финансовата помощ в размер на няколко хиляди евро е стигнала до много малко хора.
"Белгийските граждани плащат невероято големи данъци за невероятно здравеопазване. След години наред плащане, когато накрая имаме нужда от помощ, нея я няма", заяви Белин пред АП.
Градът
Спестяването от социални плащания може би е неглижирано за сметка на разходите за сигурност. Властите в Брюксел все още поддържат високо ниво на терористична заплаха. Наблюдението на летището и в метрото е увеличено, а тежко въоражени полицаи продължават периодично да обикалят забележителностите в града.
Въпреки това, данните показват постепенно възстановяване на туристическите потоци след трагедията. "Отне ни около 6 месеца нормалния трафик да се възстанови. През ноември, декември и януари имаме рекорден брой пътници", твърди шефът на "Завентем" Арнауд Фест.
"Ние сме втория най-космополитен град в света и искаме тук да продължат да живеят хора от всякакви националности", казва Патрик Бонтинк, ръководител на туристическото бюро "Visit Brussels".
Мигрантският квартал Моленбек, откъдето са родом голяма част от атентаторите в Брюксел и Париж, обаче остава емблематична демонстрация за трудното съжителство.
След миналогодишните атентати властите проведоха редица акции, с цел прочистване на квартала от радикалния ислям. Резултатът е спорен. Въпреки мерките за сигурност и програмите за проблемни младежи, радикализмът в квартала все още не е изчезнал, а съжителството между културите е по-трудно от всякога.
1 year ago today… Remembering the victims of #BrusselsAttacks. Vile ISIS only knows how to murder. We know how to live together & thrive. pic.twitter.com/R9ZZ3Dft6f
— Andrew Stroehlein (@astroehlein) March 22, 2017
"Образът на мюсюлманите от Моленбек в медиите е много негативен", изтъква Мохамед Ел Бакири, който едновременно е жител на квартала и губи съпругата си в един от брюкселските взривове преди година. Според него, повечето жители на квартала не заслужават негативните квалификации и просто искат да живеят в мир.
За твърдите действия на властите признава кмета на района Франсоа Шепман. След атентатите на показ са престъпленията на някои улици и екстремизма, проповядван в джамии и религиозни училища. Наред с полицейските операции, Шепман затваря редица храмове и открива, че 102 неправителствени организации, действащи в квартала, са свързани с нелегални дейности.
Атентаторите от Париж и Брюксел - на социални помощи
Между 4 и 16 години затвор за четирима атентатори от Белгия
"Факт е, че имаше разчистване в Моленбек след атентатите в Париж", признава тя. "Ще са нужни години преди квартала да добие позитивен имидж."
Не е ясно кога и самия Брюксел ще се възстанови напълно след нападенията.
Церемониите
С откриване на паметник, възспоменателни церемонии и временно спиране на градския и въздушен транспорт Брюксел отбеляза първата годишнина от кървавите атентати на 22 март 2016г. Градът и жителите му продължават да живеят с физическите и психологически последствия от експлозиите, а образа на европейската столица вероятно е променен завинаги.
На днешния ден преди една година двама атентатори-самоубийци се взривиха на летище "Завентем", а трети стори същото в метровлак, намиращ се в близост до спирка "Малбек". При нападението загинаха 32 души, а над 300 бяха ранени.
Без лаптопи и таблети на полети от Близкия изток до САЩ
Отговорност за атаките пое групировката "Ислямска държава". Те бяха подготвени от същата клетка на организацията, отговорна за атентатите във френската столица Париж няколко месеца по-рано.
„Сега имаме място, където да скърбим и да отдадем дължимото на паметта на загиналите. Да си припомним смелостта на пътниците и спасителите в този ужасен ден”, заяви кметът на Брюксел Иван Майер при церемонията по откриването на бронзов паметник на брюкселското летище.
A sculpture from #Zaventem airport - damaged in the #BrusselsAttacks - has been restored as part of tributes one year on. More on Sky News pic.twitter.com/f6JKuxUt3M
— Sky News (@SkyNews) March 22, 2017
Статуята "С мисъл за полет" на скулптура Оливие Стрьобел се намира в парка до "Завентем". Нейният оригинал бе унищожен при взривовете в самия терминал.
По-рано белгийския крал Филип и кралица Матилде, както и представители на федералното правителство, участваха в две специални церемонии - пред летището и на метростанцията.
При изключителни мерки за сигурност, кралят положи цветя пред специално издигната стена с надпис "Винаги ще помним 22/3" на терминала на "Завентем", където 16 души загинаха.
На събитието бяха допуснати единствено официални лица, роднини на жертвите, служители на летището и участници в спасителните екипи, работили в деня на атентатите.
Точно в 7,58ч. местно време, една година след първоначалните взривове, присъстващите запазиха минута мълчание. С цел пълна тишина въздушния трафик беше преустановен за 26 минути в най-натовареното време от деня.
В последствие кралят и кралицата се качиха на влак, с който да стигнат до квартала на Европейските институции в Брюксел, а оттам се прехвърлиха на метрото до спирка "Малбек".
Пред станцията крал Филип постави венец на възпоменателна стена, сходна на тази пред летището.
Градският транспорт спря за една минута в 9,11ч., отново точно една година след взривовете. Вместо да пазят тишина обаче, пътниците в метрото и автобусите бяха призовани да пляскат и вдигат шум заедно с клаксоните на шофьорите.
Today, we remember and honour the victims of the horrific #BrusselsAttacks pic.twitter.com/Bs8sV9IDs5
— Belgian Defence (@BelgiumDefence) March 22, 2017
По-късно служителите в Европейския съвет запазиха минута мълчание в чест на жертвите на атентатите, заедно с председателя на институцията Доналд Туск. Същото сториха и комисарите от ЕК.
"Европа никога няма да забрави какво се случи", написа Туск в Туитър. "Заставаме заедно срещу тероризма", прибавя към посланията генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Централите на всички тези институции в белгийската столица, се намират в близост до станция "Малбек".
