Париж, Брюксел, Ница, Ансбах - терорът се усеща все по-осезаемо в Европа. Хората скърбят за жертвите, надигат се страх несигурност. Германците, например, се боят повече от терористични атентати, отколкото от болести или финансови проблеми, показва едно ново проучване.
Рискът да се разболеят тревожи 57 процента от анкетираните, над 2/3 от тях имат грижи от финансово естество, а приблизително също толкова хора изпитват тревоги, свързани с бежанците. Но най-голям е делът на хората, които се най-силно страхуват от тероризъм - над 70 процента от участниците в допитването са отговорили така, съобщава "Дойче веле" (Deutsche Welle)
Как ни въздейства страхът и как усещането за постоянна заплаха се отразява върху обществото и икономиката? Потърсихме мнението на един психолог.
"Никой не е сигурен дали няма да се окаже сред пострадалите. Това не са неща, които си в състояние да предвидиш. Те могат да засегнат всеки един от нас. Няма как да ги контролираме - или поне така ни се струва. И тъкмо това е лошото. Знаем го от нашите изследвания за стреса и травматичните състояния при хората," коментира проф. д-р Петер Валшбургер от Института за био-психология към берлинския Свободен университет
Непосредствено след ислямистките терористични нападения в Париж миналия ноември оборотът в ресторантите спадна с 40 процента, сериозно пострада и туризмът: през първите няколко седмици след нападенията бяха анулирани около 1/4 от резервациите за пътувания до Париж. Тези странични ефекти са краткотрайни и обикновено бързо отшумяват. Не така обаче стоят нещата с бизнеса, който дълго усеща последиците от терора:
"На чисто психологическа основа възниква нещо като парализа на предприемачеството. Много компании се боят от увеличения риск за своите инвестиции, когато не знаят какво ще се случи утре. Усещането е за непредсказуемост, фирмите се тервожат, че нямат контрол върху случващото се наоколо," посочва Валшбургер.
Европа се сблъска с проблема тероризъм още през 70-те и 80-те години на миналия век. В Германия крайнолявата терористична групировка "Фракция Червена армия" взривяваше бомби и отвличаше бизнесмени, в Испания баските сепаратисти от ЕТА, а в Северна Ирландия терористите от ИРА извършваха политически мотивирани нападения. Но те бяха локални явления.
Ислямисткият терор сега сякаш е всеобща заплаха. В резултат - много държави отделят все повече пари за гарантиране на сигурността. Дългосрочно това ще се почувства като допълнителен данък, защото разходите за засилените проверки на летищата и гарите оскъпяват цените на билетите. Затегнатият контрол по границите пък затруднява движението на хора и търговията.
За първи път финансовите последици от терора се усетиха в световен мащаб след атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ. Тогава много страни заделиха повече пари за нуждите на полицията и армията. В момента тези разходи се движат около 50 милиарда щатски долара годишно.
Докато е бил у нас, атентаторът от Ансбах не бил радикализиран
Сириец се самовзриви в Германия, убит и ранени
Пак в Германия: Мъж с мачете посече жена
"Всичко, което сме постигнали в културата и икономиката, се дължи на сътрудничеството и взаимопомощта. Това е най-силното ни оръжие. И не бива да позволяваме да ни го отнемат някакви объркани, психично болни или травматизирани хора, които извършват изолирани терористични нападения с огромен отзвук. На техния терор не трябва да отговаряме с още насилие или пък да преминаваме в глуха защита," предупреждава проф. Валшбургер
Днес имаме нужда от решения: от политиците, от бизнеса и обикновените хора. Защото трябва да останем единни.
