Е вропа дава завки, че ще преосмисли официалните си отношения с Турция.
По-рано днес еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан призова страните членки на ЕС да обмислят "нов формат" на отношенията си с Турция.
Берлин: Ердоган се нуждае от враг
Ердоган: Аз съм смъртен, а не диктатор
"Сегашната ситуация не е устойчива", заяви Хан, визирайки състоянието на демокрацията в южната ни съседка.
Няколко часа след това Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) възобнови отдавна забравена процедура на наблюдение върху Турция заради "заглушаване на инакомислието" и правителствения произвол.
От асамблеята добавиха, че гласуваните на 16 април конституционни промени, които разшириха правомощията на президента Реджеп Ердоган, са "несъвместими с общотно ни разбиране за демокация".
Турция е член на СЕ, но почти веднага властите в южната ни съседка заявиха, че ще преосмислят отношенията си с парламентарната асамблея на организацията.
До новата ескалация на напрежението в отношенията между Брюксел и Анкара се стигна след референдума в южната ни съседка. Мнозинството от гражданите й подкрепиха фактическо преминаване към президентска форма на управление.
Хан заяви, че споделя безпокойството в Съвета на Европа, че одобрените конституционни промени са
"опасна стъпка назад" за турската демокрация.
Отношенията с Турция ще са обект на специален дебат в Европейския парламент утре. Те ще са и сред ключовите теми на срещата на външните министри на страните от съюза.
The @CoE Assembly has just voted to re-open the monitoring procedure against #Turkey, closed in 2004: 113 for, 45 against, 12 abstaining. pic.twitter.com/TWc0FD4Z0J
— PACE (@PACE_News) April 25, 2017
Недоволството на Европа от все по-авторитарното управление на Ердоган не започва от референдума. Атаките срещу свободата на словото и политическите противници на президента ескалират през последните години.
Те достигнаха нови висоти след опита за преврат в средата на миналата година. И преди това обаче властите затваряха опозиционни медии, а хора, обидили президента в социалните мрежи, попадаха зад решетките.
Докато Европа все повече се възмущаваше от авторитаризма в Турция, държавният й глава също приемаше все по-войнствен тон спрямо Брюксел.
Страната и до момента е кандидат-членка на ЕС, но Ердоган многократно отправяше послания, че няма да приема съвети от Запад за вътрешните си работи.
По време на кампанията за референдума Ердоган обвини страни от ЕС, а именно Германия и Холандия, в "нацистки практики". Причината беше, че те не позволиха хора от правителството му да агитират за допитването на тяхна територия.
Стигна се дотам, че Ердоган обяви референдумът за "точка на пречупване" между Турция и Европа, както и че Брюксел спокойно може да
отхвърли кандидатурата на Анркара за ЕС.
Президентът, който вече ще бъде и правителствен ръководител, заговори и за връщане на смъртнотно наказание в своята страна. Подобен ход се приема за "червена линия", чието прекрачване със сигурност ще извади страната от списъка за разширяване.
Коментарите на Хан са пореден сигнал за това.
Ердоган обяви референдума за исторически и поиска нов
Вижте и как реагира Европа на референдума
По думите на еврокомисаря обаче, няма пречка ЕС и Турция да подсилят сътрудничеството си "в области извън членството", каквато е митническия съюз с южната ни съседка.
В сила към момента е и споразумението от преди една година, с което южната ни съседка се ангажира да спре бежанския поток към Европа.
В момента в Турция има над 3 милиона мигранти, предимно от съседна Сирия и други размирни региони в Близкия изток.
Вчера обаче властите в Анкара обявиха, че са получили само 790 милиона от обещаните над 2 милиарда евро финансова помощ от ЕС за справяне с кризата.
Към този момент Брюксел отлага и въвеждането на обещания безвизов режим на пътуване за турски граждани.
Не е ясно какво ще е бъдещето на тези договорки, ако ЕС сбъдне заканата на Ердоган и отхвърли окончателно кандидатурата на Турция.
