1928 г. Вече втора година кмет на София е Владимир Вазов, по-малкият брат на народния поет и писател Иван Вазов.
От битката при Дойран, в която той е спечелил геройска слава са минали точно десет години.
Но в общинското управление е като на война.
Владимир Вазов слага край на разрухата и връща уважението на гражданите в общинската управа.
Извадена от света на мъртвите, тя се появява на бял свят в проливен дъжд
По време на неговото управление са изградени големите водопроводи, реорганизирана е пожарната, усъвършенствани са електрификацията и градския транспорт.
През 1928 г. по предложение на кмета Владимир Вазов е взето и решението за основаването на градски музей.
Така започва историята на Музея за история на София.
Първоначално идеята е това място да съчетава задачите на градски музей, библиотека и архив. Или както е записано в правилника му:
Да събира, проучва и пази ония предмети от материалната култура на София, които са от значение за историята на града.
Първата постоянна експозиция на музея е открита на 1 декември 1941 г. в сградата на площад „Бански". Тя се оказва непостоянна.
Най-голямата съкровищница на България
Уви, всичко свършва с бомбардировките на София по време на Втората световна война, когато сградата на музея е разрушена.
През 1952 г. музеят, библиотеката, архивът и градската художествена галерия се отделят като самостоятелни институции.
За музея остава трудната задача да опазва културното наследство и да съхранява събраните ценности, но без да има своя площ, на която да ги излага. А фондът никак не е малък - общо 120 хил. единици.
Това са най-разнообразни ценности - находки от археологически разкопки, монети, накити, старинни оръжия, вещи на исторически личности, ценни фотоси и документи, стари и редки книги...
Историята на един трезор и пазител на миналото на днешните български земи
Сред най-ценните експонати на Музея за история на София са златната тракийска купа от с. Казичене, фибули със злато и ахати от римската епоха, артефакти от неолита...
Във фонда се пазят и бюрото, подарено на цар Фердинанд от германския канцлер Ото фон Бисмарк, ордени и медали, облекла и вещи на известни исторически личности като княз Александър Батемберг, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Константин Стоилов...
Библиотеката на Музея за история на София съдържа около 12 000 единици, разделени в различни поредици и колекции.
В раздела „Старопечатни книги" например има 300 издания отпечатани преди Освобождението. Предимно книги и списания, издавани в Цариград, Виена, Москва, Санкт Петербург, Лондон и Букурещ. Най-обемна е поредицата "Царски статистики".
Градил ли е цар Фердинанд тайни тунели в София
Тя е особено ценна с информацията, която дава на изследователите за демографията, жилищния фонд, образованието и търговията от последните десетилетия на ХІХ в. до средата на ХХ в.
Много интересни факти има и в поредиците „Книги издавани в периода 1978-1900 г.", „Юбилейни книги и сборници" и "Издания на Столичната община".
Заради липсата на място за експозиции от 80-те години на миналия век до днес музеят е организирал повече от 120 временни изложби в страната и чужбина.
През 1998 г. Столичният общински съвет взема решение да адаптира сградата на Централната минерална баня за музей на София. Същата година сградата е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение.
Историята на София се възражда днес с пламъци
Самата сграда е затворена за посетители още от 1986 г. когато спира да действа като баня заради амортизация, а след 1989 г. е напълно изоставена.
Години наред разрухата е единственият спътник на архитектурния шедьовър от началото на 20 век, по който работят творци като архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер, художниците Харалампи Тачев, Георги Киселинчев, проф. Стефан Димитров.
Това е, може да се каже, втората смърт на сградата, след пораженията от бомбардировките по време на Втората световна война.
Затова гражданите и гостите на столицата вече имат двоен повод за радост. Музеят за история на София отвори врати именно във възстановената и реставрирана Централна минерална баня.
Сграда със забележителен образ и място в самото сърце на София, където наред с построеното в различни епохи се виждат и първите темели на града.
Така пред очите на всички се сбъдват не само мечтите и надеждите на Владимир Вазов - героят от Дойран, но и на всички онези сърцати хора, събирали, изследвали и съхранили парче по парче историята на българската столица.
Във видеото вижте и виртуална разходка в музея
