П о време на археологически разкопки в Южния парк в София са разкрити останките от късноантичен мавзолей.
В погребалната камера има 3 масивни каменни саркофага.
Намерени са дребни монети, керамика и златен коланен накрайник.
Но най-ценната находка е друга. Не злато и пари, а стъкло.
Необикновено стъкло!
Най-новият епизод на документалната поредица "Пет минути София" представя вълнуващата история на "Ваза диатрета".
Извадена от света на мъртвите, тя се появява на бял свят в проливен дъжд и по един неочакван начин. Истинска щастлива случайност!
Най-голямата съкровищница на България
Днес Музеят за история в София, България и светът нямаше да разполагат с тази уникална находка, ако археолозите не бяха се загледали в едно миниатюрно синьо стъкълце, проблеснало в купчината кал и кости в наводнения от дъжда античен мавзолей.
Във вода до колене екипът се заема да търси още древни следи. След дни работата става все по тежка.
Севт III - голeмият владетел на Одриското царство
Археолозите под ръководството на Константин Шалганов пресяват със сито цялата пръст, милиметър по милиметър, за да открият още парчета кобалтово стъкло. Някои са с орнаментика, други пък са от безцветно стъкло. Всички те се оказват част от едно цяло - ваза диатрета.
Съдовете от този тип с двуслойно стъкло всъщност са чаши с ажурна украса.
Смята се, че от тях се е пиело на ритуали,празненства и пирове организирани от собственика.
Църквата “Света София” - няма друго такова място
Това, което ги прави толкова ценни, освен красотата на ювелирната изработка, е тъжният факт, че от древността до днес не са се запазили много екземпляри, а технологията на производство се е изгубила във времето.
Мавзолеят, открит в столичния кв. Лозенец е най-вероятно от 4-ти век и очевидно е принадлежал на знатна фамилия от Сердика. Археолозите смятат, че е бил ограбен още в древността, защото костите от осемте човешки скелета били разбъркани. Останките от чашата са намерени в най-късния като датировка от трите саркофага.
Историята на един трезор и пазител на миналото на днешните български земи
По нищо не личи на кого от всички знатни покойници е принадлежала, но едно е сигурно - едва ли обикновен гражданин би могъл да притежава толкова красив и ценен предмет като ваза диатрета.
Непосредствено след откритието красотата на находката едва ли е била толкова впечатляваща.
Била е просто малък куп стъклени парчета. За да си възвърне това антично произведение на изкуството част от истинския блясък, ще трябва да мине повече от десетилетие. По-точно 12 години.
Толкова са били нужни на реставраторите, за да съберат пръснатите частици антична красота отново в едно цяло.
Най-ценният експонат на Секретния фонд
В България по-рано са намирани части от две диатрети - едната при разкопки край Ямбол, а другата - в древното селище Никополис ад Иструм.
Познати са и няколко други екземпляра извън България с фигурална дeкорация... Но чашата от Музея за история на София няма аналог, защото е единствената с фигурални елементи. На един от тях се разпознава тракийският бог на виното и веселието Дионис, а от едната му страна Ерос отрязва грозд.
Вероятно един от най-ценните екземпляри по-света е чашата на Ликург, който се съхранява в Британския музей.
На него също има изображение на бог Дионис. Тъй като много от по-късните диатрети са намирани на територията на Германия, се предполага, че в Колония Агрипина, днешен Кьолн, е имало център за изработка на подобни ювелирни изделия.
"Уолстрийт джърнъл": Постиженията на Древна Тракия в Лувъра
Украсата и изработката на вазата диатрета, намерена в Лозенец обаче предполага, че тя е по-скоро дело на източен майстор. Макар по нея да няма никакви надписи, нито да носи по-изчерпателна информация за хората, които са я притежавали, вазата диатрета е един от най-най-впечатляващите експонати в Музея за история на София.
Значението на тази уникална археологическа находка, възкресена за нов живот, може би е в кобалтовите отблясъци по ажурната й украса. Същите, привлекли вниманието на археолозите в онзи пороен, кален ден на 2001 г.
Появила се като безценно свидетелство за живота и смъртта на хората, населявали територията на днешната българска столица.
