Най-голямата съкровищница на България

О фициалното му име е Национален исторически музей. Но това всъщност е най-голямата съкровищница на България.

Хранилище на реликви от световен мащаб - част от чудните богатства на тракийските царе и най-старото обработено злато в Европа. Над 650 хиляди паметници на културата и огромен археологически и исторически архив.

Музеят е създаден на 5 май 1973 г., а първата му представителна експозиция е открита десет години по-късно в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

През 1984 г., когато е отворен за посещения, дълга опашка от любопитни софиянци и гости на столицата се извива пред Съдебната палата в центъра на града. На площ от 10 хил. кв. м. са изложени невиждани до този момент от широката публика експонати.

Днес сред най-ценните от тях са златните тракийски съкровища, разнесли славата на България по цял свят. Като прочутото Панагюрско съкровище, отрито през 1949 г. - ритуални съдове от края на IV и началото на III в. преди Христа, принадлежали на одриските владетели. 

"Уолстрийт джърнъл": Постиженията на Древна Тракия в Лувъра

Откриха тракийско съкровище

В музейната експозиция са показани и части от Варненското съкровище, което представлява най-старото обработено злато на територията на Европа, датирано от V хилядолетие преди Христа.

Най-ценният експонат на Секретния фонд

Тук са и златните огърлици, намерени в село Дъбене, Карловско, за които се смята, че са от края на III хилядолетие преди Христа. Изработени с такава невероятна прецизност, която затруднява и удивлява дори съвременните златари. Открити през 2004 и досега разкопките продължават.

Същото може да се каже и за обецата от Синеморец, представляваща богинята Нике на колесница с два коня. Вероятно принадлежала на тракийска жрица...

И още много уникати, които и до днес предизвикват възхита и удивление по целия свят, обикаляйки като част от представителни български изложби в чужбина.

В началото на новото хилядолетие Националният исторически музей сменя своето обиталище. От сградата на Съдебната палата той е преместен в подножието на планината Витоша в бившия дом номер 1 на правителствената резиденция "Бояна".

Новият дом на музея сам по себе си е също част от историята на страната, макар и най-новата. На 10 ноември 1989 г. на това място е взето решението за свалянето на последния комунистически лидер на България Тодор Живков.

Сега едно от най-непристъпните места по време на комунистическия режим се радва на хиляди посетители. Днес музеят разполага с над 10 хиляди експоната, чрез които е представена историята на днешните български земи от VI хилядолетие преди Христа до средата на ХХ в.

Историята на един трезор и пазител на миналото на днешните български земи

Редица експонати очертават величието на средновековната българска държава - третата империя в Европа след Византия и Франкската държава. Сред тях са каменни колони с летописни, триумфални и възпоменателни надписи.

Владетелски печати на царете Борис-Михаил, Симеон Велики и Петър Първи. А също и най-големият български златен средновековен пръстен - на цар Калоян.

Богати колекции от съдове, нагръдни кръстове, накити, 8 сребърни и златни съкровища, монети и въоръжение. Свидетелства за епохалното дело на светите братя Кирил и Методий.

Ценни експонати демонстрират запазената духовност на българите в периода на османското владичество. Десетки забележителни произведения на изобразителното изкуство и на златарството, църковна утвар, икони, тъкани и ръкописи.

Третото българско царство е представено с оригинални експонати от "царската колекция" на българската Кобургготска династия, с лични вещи на видни български политици, културни дейци и общественици. Тук е и богатата етнографска колекция на музея, включваща традиционно облекло и накити от всички краища на страната.

Вижте в галерията специалната изложба на НИМ, която е посветена на носии и уникални шевици

Със своите колекции Националният исторически музей е българският музей с най-широка тематика и най-голяма експозиция. Тук се намира и най-голямата в
България лаборатория за консервация и реставрация на експонати от всякакъв вид материали.

Заради всичко това, макар и официално да се нарича Национален исторически музей, истинското име на това място е съкровищницата на България!