Н яма друго такова място в София, а и много по-надалеч. От град на мъртвите през олтар, съхранил вярата, до любимо място на новобрачни, решили да продължат рода. Темели, в които са вкопани кости и история, свидетелства за вяра и любов, печал и щастие, вълнения и горести... Това е църквата "Света София" в столицата. И така е вече 1500 години.
Днес базиликата е
сред най-старите действащи църкви в Европа,
значима архитектурна ценност, запазена от ранните години на християнството.
За България и нейната столица този храм е много повече от забележителност. Той е символ на самата държава и нейният главен град. На южната фасада на църквата е изграден главният официален мемориал на републиката - Паметникът на незнайния войн с вечния огън. От източната й страна пък е погребан Иван Вазов.
От "Света София" през средновековието тръгва и съвременното име на българската столица. Но
всичко започва много, много по-назад във времето.
На това място кълбото на историята се разплита така, сякаш нишката няма край.
Базиликата е построена през VI век, но тя се крепи на основите на друга църква от IV век, която е първият голям християнски храм в антична Сердика. Част от пода с римски мозайки от онова време е запазен и до днес. През 343 г. точно по тази настилка са търкали нозе всички духовни водачи на християнския свят. Тази среща е остaнала в историята на християнството под името Сердикийски събор. Тогава, именно на това място, е утвърдено и православното учение за светата тройца.
Следващите 200 години храмът е променян и престрояван, след което опустошен от готски нашествия и хунски набези.
Император Юстиниан Велики заповядва да бъде издигнат наново като голяма базилика в прослава на София - Божията премъдрост. Построен на най-високия хълм в града по онова време, храмът се използва през средните векове като съборна църква и обичайно място за погребения. Между XII и XIV век по времето на Второто българско царство "Света София" придобива статута на катедрална митрополитска църква.
След османското нашествие е превърната в джамия.
За тази цел, според някои изследователи, е било преустроено само предверието. Били достроени и минарета. Те падат веднъж през XV век и после отново през XIX век. Турците решават, че това е лош знак и изоставят храма. Каквото е останало от него след земетресенията, е превърнато в склад. И така до Освобождението.
На 4 януари 1878 г. пред "Света София" с благодарствен молебен тържествено са посрещнати генерал Гурко и неговите войници. Камбаната тогава е окачена на високо дърво пред храма. Тази практика се е запазила и до днес, защото базиликата няма камбанария.
През 1882 г. един не особено умен градски съветник предлага порутената "Света София"
да бъде доразрушена
и камъните да се използват като материал за строежа на катедралата "Александър Невски". За щастие този план не е приет, но по това време е имало и други странни идеи. Като например куполът на църквата да се използва като наблюдателната кула на столичната пожарна команда.
Първата съвременна реконструкция на "Света София" е завършена през 1930 г. и тогава тя е осветена. Пет години по-късно започват и първите проучвания на църквата начело с професор Богдан Филов. Той открива част от тайните на древния храм. Какво се крие отдолу обаче ще стане ясно много по-късно.
През 1955 г. базиликата е обявена за паметник на културата, а в края на 90-те завършва и цялостната реставрация на "Света София" във вида, в който е днес.
Един ремонт на топлопровод през 2008 г. случайно разкрива път към древни гробници в подножието на храма. В катакомбите под "Света София" е открит истински град на мъртвите - некропол, както са го наричали древните. С куполни гробници, големи колкото параклис, други пък сводести със стенописи, и дори погребални съоръжения от времето на траките.
В пластовете време под основите на "Света София" изникват очертанията на не една, а още няколко древни храма. Сякаш всяка следваща църква възкръсва от руините на предходната. Точно както поколенията, идващи едно след друго, за да живее и пребъде София.
Сняг през май, вижте къде зимата се завърна ❄️❄️❄️" />
