П рез 1977 г. Клаус Бракман и Бодо Бушман създават частното тунинг ателие Brabus, като името идва от фамилиите на двамата основатели BRAckmann и BUSchmann. Идеята е на Бушман, а Клаус Бракман е привлечен, защото към онзи момент законодателството на ФРГ забранява едноличното откриване на фирма. След създаването на компанията, Бракман, който така и не прегръща идеята за доработка на автомобили Mercedes-Benz, продава дела си на Бушман на символичната цена от 100 марки.
Първият проект на Brabus вижда бял свят през 1978 г. В края на 80-те години огромната мощност не е цел, затова акцентът е върху естетиката и лукса. Първата „жертва” е легендарната S-класа W126. И още първият проект се превръща в хит: поръчките започват да валят от ОАЕ и Близкия изток, като W126 обезпечава работа на студиото за месеци напред. През 1982 г. Brabus монтира на втория ред седалки на S-класата телевизор, което е невиждан разкош за онова време.
През 1983 г. е положен още един камък в основата на компанията – открива се първият шоурум на марката. През 1984 г. под „ножа” на Brabus попада 190Е. Това е изключително важно творение, защото именно с него Brabus поставя началото на безумните трансплантации: под капака е монтиран V8 от W126 с 276 к.с. Историята този автомобил познава като 190Е V8.
През 1985 г. Brabus записва за пръв път името си в Книгата на рекордите Гинес. Това става с Е-класата W124, която е с най-ниския за времето си коефициент на челно въздушно съпротивление от 0,26.
През март 1987 г. е основана асоциацията на немските тунери VDAT, почетен председател на която става Бодо Бушман. Година по-късно се появява 190E 3.6S, оборудван с мощен 272 к.с. и 350 Нм двигател. Той ускорява до 100 км/ч за 6,8 секунди, а максималната му скорост е 260 км/ч.
В началото на 90-те години Brabus започва да твори върху SL и S-класите (W140). Но важният момент идва през 1992 г., когато започва разработването на знаменития 6,9-литров V12 с мощност 508 к.с. и 710 Нм въртящ момент.
През 1994 г. Bugatti и Brabus подписват договор, съгласно който Brabus става официален тунер на френската марка. Продължителността му трае много кратко време, тъй като скоро след това VW придобива собствеността върху Bugatti.
През 1995 г. Brabus започва производството на карбон-керамични дискове. В последствие на бял свят се появява S-Class Business, чието междуосие е увеличено с невероятните 500 мм.
Година по-късно е готов новият 7,3-литров V12, който е монтиран на SL. По-интересното е, че Brabus решава да го натъпка и в Е-класата (W210). Резултатът: най-бързият в света сериен седан, записан в Гинес: E V12 7.3S ускорява до 330 км/ч със своите 582 к.с. Още година по-късно е спечелено и званието „Най-бързо комби”, но този път двигателят е форсиран до 791 к.с. Максималната му скорост е 320 км/ч.
Не закъснява и „Най-бързият SUV”. През 1998 г. Brabus открива ателие в Калифорния. Там 7,3-литровият двигател се монтира в ML. Неговите 582 „коня” ускоряват автомобила до 261 км/ч. Отново Гинес.
Новото хилядолетие започва по добре познатия вече начин. През 2001 г. се появява E V8 Diesel с 330 к.с., ускоряващ до 280 км/ч. Появява се и новата версия на S-Class Business.
Важен етап в развитието на компанията се явява 2004 г., когато е открита дъщерната STARTECH, която започва да прави тунинг на Chrysler и Jeep (по онова време собственост на Daimler. Същата година е представена първата доработка на Maybach, както и първият 12-цилиндров Gelandewagen с 7,3-литров двигател.
В страни от програмата за доработка на McLaren SLR, през 2005 г. Brabus представя два автомобила, способни да ускорят до 350 км/ч: Brabus E V12 и CLS Rocket. Скоростните рекорди са записани на пистата „Нардо” през една година, като вторият опит на Rocket достига 265 км/ч.
В 2006 г. изданието Auto, Motor und Sport присъжда на Brabus званието „Най-добро тунинг ателие”. Тази титла компанията печели 8 пъти по ред.
Днес? Днес Brabus продължава в същия дух: преследване на огромните мощности, скорости и лукс. Компанията вече има подразделение, занимаващо се с реставрация на класически модели.
Четете още:
Сливането между PSA и Opel може да стане факт до дни
Първата серийна летяща кола струва 500 000 евро
Доживяхме да видим китайски клонинг на… Lada
