С лед като загуби инициативата в САЩ, по всичко личи, че новият американски президент Доналд Тръмп е решил да пренасочи усилията си към международната сцена.
Цялата му кампания за президентските избори миналата година беше фокусирана върху решаването на измислени и реални американски проблеми. Той коментираше външната политика само доколкото тя засягаше американците, като темите с имиграцията, тероризма, износа на капитали и работни места към Китай и др.
Иванка Тръмп настояла за ракетите над Сирия
Свалянето на Башар Асад отново е приоритет на САЩ
Напрегната нощ между САЩ и Русия след ударите по Сирия
Отношението на Тръмп към Русия беше положително, независимо от обвиненията, че е кандидат на Кремъл и получава подкрепа от Путин.
Буквално изведнъж в края на миналата седмица всичко се промени. Вътрешните проблеми бяха забравени, а Русия се превърна във враг. Истинските причини за внезапната промяна вероятно са рекордно ниският рейтинг на Тръмп в САЩ и политическите поражения, които претърпя на вътрешната сцена.
Решението му да ограничи имиграцията от няколко арабски страни беше атакувано и спряно от съда. Скандалите с руски връзки на негови съветници от предизборната кампания продължават и стават повече. Но най-тежки бяха загубите му в сблъска с партията, която го издигна.
Републиканците не гласуваха подкрепения от Тръмп законопроект за реформи в здравеопазването и замяна на т. нар. „Обамакеър”. А след това директно му отказаха финансиране за многократно обещания строеж на стена по границата с Мексико.
Опитите на Тръмп да води някаква собствена вътрешна политика и да прави реформи бяха грубо обуздани от републиканското мнозинство в Конгреса. А и в подкрепените от него законопроекти имаше множество несъвършенства и те бяха оспорвани и дори освирквани при представянето им и от мнозинството от хората, с чиито гласове той стана президент миналата годината. Това важи особено за предложените реформи в системата на здравеопазването на САЩ, които заплашваха да оставят 24 милиона американци, основно гласували за Тръмп, без здравни застраховки.
И така, на практика изчерпал опциите си за водене на вътрешна политика, той насочи погледа си към останалия свят и промени драматично отношението си към Русия.
Вместо очакваното сближаване, сега изглежда, че САЩ поемат курс към открита конфронтация, след като в края на миналата седмица лично Тръмп нареди на американския флот да обстрелва с ракети сирийска военна база, в която имаше и руски самолети и персонал.
Междувременно бойната формация на самолетоносача „Карл Винсън” внезапно промени курса си в Тихия океан и пое към корейския полуостров. Така Тръмп показа мускули и пред Китай, откъдето за разлика от руския президент Владимир Путин, бързо започнаха да правят предложения за политически компромиси.
Мотото на Тръмп „Америка на първо място” изглежда се трансформира в „Америка навсякъде”.
И тъй като икономиката на САЩ се намира в добра форма, завещана от предшественика му Барак Обама, обратът в политиката на Тръмп започва да носи дивиденти на вътрешната сцена.
Но докато говорителят му Шон Спайсър коментира във Вашингтон възможността за нови въздушни удари в Сирия. Военният му министър Джеймс Матис обвинява Русия. А държавният секретар Рекс Тилерсън обикаля света, заплашвайки с американската военна мощ в Сеул, Пекин, а днес и в Москва. Съюзниците на Тръмп от НАТО откровено се дистанцират.
В Турция Реджеп Ердоган се сближава с Путин, реализирайки собствените си идеи за еднолична власт, в противовес на европейските демокрации.
А току-що завършилата среща на Г7 в италианския град Лука показа, че Италия, Великобритания, Франция, Япония, Канада и Германия подкрепят военните удари на САЩ само на думи.
Дори верният съюзник Южна Корея се уплаши от непредвидимите обрати в политиките на Тръмп и обяви, че е против американска военна интервенция в Северна Корея.
След решението за ракетните удари в Сирия никой вече не знае какво да очаква от президента на САЩ.
