П рез първото тримесечие на тази година турската статистика отчете впечатляващ икономически ръст от 5%, спрямо изненадващо високите 3,5% на годишна база за последните три месеца на 2016 г. Силното поевтиняване на турската лира с над 23% през последната година стимулира износа, а правителствената политика подкрепя потреблението.
Наистина ли турската икономика ускорява оборотите толкова бързо? Гарет Дженкинс изпитва сериозни съмнения. Експертът от истанбулския Институт за сигурност и развитие живее от края на 80-те години на миналия век в Турция.
Вижте икономиката на Турция в снимки
„През декември турската статистическа служба ненадейно промени методите за изчисление на икономическите данни. И изведнъж турската икономика се оказа в много по-добро състояние, отколкото предполагаха всички анализатори и експерти. Все още не можем да разберем как точно турската статистическа служба изчислява тези нови стойности”, посочва Дженкинс пред „Дойче веле” (Deutsche Welle).
Ердоган: Никакво семейно планиране, ще се множим
Пътят на Турция от република към султанат
Фич понижи рейтинга на Турция до ниво "боклук"
„Правителството предприе редица краткосрочни мерки. Даде например гаранции за банковите кредити. В краткосрочна перспектива това, естествено, засилва потреблението. Но в средносрочен план тези мерки ще имат силно негативен ефект. Например когато се окаже, че хората не могат да си погасяват заемите”, смята експертът.
Именно това тревожи и Еге Язган, преподавател по икономика в частния университет „Билги”.
„Процентът на спестяванията в Турция е невероятно нисък”, посочва Язган. „Но най-много ме тревожи лошият имидж на страната ни, особено в Европа, която е най-важният пазар за турските стоки. А и Турция е силно зависима от чуждестранните инвестиции”.
След опита за преврат от юли миналата година и предприетите репресивни мерки срещу противниците на режима на президента Реджеп Ердоган, особено национализирането на фирми и арестите на предприемачи, инвестиционният климат в Турция за известно време се влоши.
„Съвсем малко са чуждестранните инвеститори, които са истински загрижени за демокрацията и за човешките права”, признава Дженкинс и добавя: „Но икономическата стабилност и върховенството на закона са много важни за тях - поради простата причина, че ги е грижа за парите им”.
Не всички споделят това становище. Председателят на германската Външнотърговска камара Ян Ньотер например не вижда никакви негативни последици за германо-турските икономически отношения, въпреки нестабилната политическа ситуация.
„От десетилетия насам двете икономики са тясно обвързани. Политическата ситуация играе тук по-скоро второстепенна роля. И затова германската икономика гледа с оптимизъм към бъдещето”, казва Ньотер.
И може е прав. Турция привлече 765 млн. долара преки чуждестранни инвестиции само през април. От началото на годината сумата е 3,6 млрд. долара, което е увеличение с 2% спрямо първите 4 месеца на 2016 г.
Към края на април в страната има близо 55 000 компании с дялово участие или финансиране от чужбина, като 40% от тях са свързани с държавите-членки на Европейския съюз.
И тук обаче има скрит проблем. Най-много инвестиции - над 1 млрд. долара, са насочени към финансовия сектор. За сравнение вложенията с производството възлизат на 480 млн. долара. Така отново възниква въпросът дали в момента в Турция не се надува кредитен балон с държавни гаранции?
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!