Какво ще се случи в Турция през 2017 г.

П рез юли 2016 г., на следващия ден след неуспешния опит за военен преврат, президентът на Турция Реджеп Ердоган определи случилото се като „дар от Бога“, който ще му позволи да прочисти армията и държавния апарат от настанилите се там терористи.

Последвалите чистки наистина се оказаха с колосални мащаби, коментира Марк Пиерини, от московския Център „Карнеги“.

Ердоган: Никакво семейно планиране, ще се множим

Пътят на Турция от република към султанат

Фич понижи рейтинга на Турция до ниво "боклук"

Жертви на чистките станаха не само разбунтували се офицери, но и мнозина опоненти на действащата власт – както реални така и мними – от местната администрация., медиите, училищата и университетите, в културата и бизнеса. Правителството разгърна мащабна кампания срещу противниците на властта и в социалните мрежи.

Напрегнатата атмосфера след неуспешния преврат и позволи на управляващите ускорено да пристъпят към обсъждане на нова конституция, според която президентът ще получи широки властови правомощия без почти никакви ограничения. На Турция, твърдят властимащите, ѝ е необходим силен лидер, на когото ще му е достатъчно да си сверява часовника с мнението на гражданите веднъж на пет години. На 21 януари турските депутати одобриха проекта на конституцията, а на 2 април ще се проведе референдум, ако Конституционният съд не даде ход на жалбата, внесена от опозицията.

Разгорещените спорове в парламента показаха, че даже вътре в управляващата Партия на справедливостта и развитието няма единство. За проекта на конституцията парламентаристите гласуваха не тайно, а открито – очевидно под натиск от страна на ръководството. Депутатите от прокюрдската Демократична партия на народите в знак на протест гласуваха с „въздържал се”, а много от колегите им са в ареста и ги очаква съд. Сега само референдумът може да спре прехода на Турция към система на еднолично управление.

#Turkey #Erdogan #dictator #Referendum Preparations pic.twitter.com/BBqDyXPfrS

— Nuran Ryder (@nuryder) 25 февруари 2017 г.

Според новата конституция системата на управление на страната радикално ще се промени. Постът на премиера ще бъде премахнат. Президентът ще назначава вицепрезидент и министрите, а неговите укази ще получат силата на закони. Държавният глава ще може да съчетава този пост с позицията на лидер на управляващата партия, вместо, както е според сегашната конституция, да е надпартиен.

Така Ердоган ще решава кой заслужава правото да се кандидатира за депутат от управляващата партия, оставайки без никакъв коректив, дори сред своите.

Президентът също така ще засили контрола си над Висшия съвет на съдиите и прокурорите – орган, отговарящ за назначенията в съдебната власт. Четирима членове на съвета ще бъдат директно назначавани от държавния глава, още седем ще бъдат избирани от парламента, а заместник-министър на правосъдието ще влиза в съвета по силата на служебните си задължения.

По новата конституция президентските и парламентарните избори ще се провеждат едновременно веднъж на пет години. В резултат цялото внимание ще бъде насочено към президентската кампания, което още повече намалява значимостта на парламента. Освен това парламентът ще бъде лишен от правото да отправя към правителството депутатски въпроси.

Ако новата конституция бъде одобрена Ердоган ще получи на свое разпореждане не само всички налични лостове на властта, но и ще може да налага на страната консервативния религиозен строй, отразяващ възгледите на около половината от турците. Религиозните консерватори, които са на мнение, че след 1923 г. държавата се намира под игото на Кемализма, сега ще насочат обществото в необходимата им посока.

Ако Ердоган постигне целите си, той всъщност ще разруши устоите на светската република, провъзгласена през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк.

Turkish ruling party launches #referendum on constitutional changes https://t.co/negacHYumy #Turkey #constitution #AkParti pic.twitter.com/xvXFE8ITiY

— Sputnik (@SputnikInt) 25 февруари 2017 г.

През 2017 г. няколко изпитания очакват Ердоган. Ситуацията в сферата на сигурността и икономиката е плачевна, силовите структури са в тежка криза, а съюзниците на сегашната власт в чужбина са малко.

В такива условия за Ердоган няма да е просто едновременното постигане на две от своите главни цели - преминаване към религиозно-консервативно устройство на обществото и еднолично управление.

Затова на турския лидер вероятно ще му се наложи да продължи да обяснява всички проблеми на страната с теории за вътрешни и външни заговори, още повече да притиска либералната част от турското общество, да се откаже от перспективата за мирно съществуване с кюрдите и със сила да прокара новата конституция през референдума.

Европейският съюз и САЩ разбират, че след референдума е възможно Турция да престане да е техен партньор и страна, уважаваща икономическите, социалните и религиозните свободи. Укрепването на авторитарния режим противоречи на членството в НАТО и Съвета на Европа и слага край на идеята за влизане на Турция в ЕС.

Най-бързо всички негативни последствия ще се появят в областта на икономиката.

Разривът между Турция и Запада всъщност  може да зарадва някои от европейските лидери. Те отдавна желаят да ограничат своите отношения с Ердоган до въпросите за търговията, борбата с тероризма и проблема с бежанците.

На свой ред турският президент с облекчение ще престане да мисли за европейските норми.

И двете страни обаче скоро ще се убедят, че негативните последствия от развода ще са далеч повече от ползите.

Сега върху гражданите на Турция лежи огромна историческа отговорност. На априлския референдум ще бъде взето най-важното решение в историята на Турция от времето на провъзгласяването на Турската република през 1923 г.