Б ившият италиански премиер Матео Ренци подаде оставка като национален секретар на Демократическата партия (ДП), която управлява Италия, предадоха италиански медии.
Той обаче заяви, че нищо не го спира да се кандидатира отново за поста по-късно през годината.
Ренци се оттегли и като премиер на Италия през декември
след отхвърлянето референдума за конституционни промени, който той твърдо подкрепяше.
Реформата предвиждаше съсредоточаване на властта в ръцете на правителството.
Още преди референдума премиерът обеща да напусне поста, ако италианците отхвърлят предложените от него промени.
Партията му обаче остана начело на правителството.
Отдавна се знаеше, че Ренци ще се оттегли от лидерския пост в ДП,коментират италиански анализатори, цитирани от Dariknews.bg.
Очаква се, че той може да спечели нов мандат на бъдещ партиен конгрес, което от своя страна би му разчистило пътя да се кандидатира и на редовните парламентарни избори през 2018 година.
Днес бившият италиански премиер призова лявоцентристката ДП да остане вярна на себе си.
Матео Ренци: младият политик, който бърза
Джордж Сорос: Италия е слабото място на еврозоната
Ренци е медийна сензация от 2010 г.,
когато обеща да изпрати утвърдените политици на бунището в една страна, управлявана от остаряващ и корумпиран елит.
Той беше избран за кмет на родната си Флоренция през 2009 г. и се издигна на националната политическа сцена следващата година. През декември той беше избран за лидер на ДП със смазваща преднина.
Тогава Ренци отрече да иска да свали Лета. Но въпреки това мнозина не бяха убедени, защото в миналото Ренци безмилостно отстраняваше съперниците си, като например своя бивш политическия ментор Лапо Пистели, когото победи на кметските избори:
„Моята лична амбиция е доста по-маловажна пред амбицията на страната ми.
Аз съм част от един отбор“, добави тогава той.
Той е бивш християндемократ, който цитира основателя на движението на скаутите Робърт Бейдън-Пауъл и контактува повече с мениджъри на хедж фондове и с успешни бизнесмени, отколкото със синдикалисти.
Критици казват, че той има голям стил, но малко съдържание. Подобни обвинения бяха отправяни и към един от неговите примери за подражание – бившия британски премиер Тони Блеър.
Отношенията на Ренци с Берлускони
също разгневиха по-чувствителните привърженици на левицата. Двамата се срещнаха през 2013 г. във вилата, където бившият премиер беше домакин на печално известните партита „бунга бунга“, и постигнаха сделка миналия месец относно всеобхватни политически реформи.
Ренци обеща „радикални“ промени, за да подобри нестабилното управление на Италия и върховенството на закона, и за да рестартира гаснещата италианска икономика. Роберто Д'Алимонте, преподавател от римския Свободен международен институт за социални науки „Гуидо Карли“, който съветва Ренци по проекта за реформа на изборната система, казва, че той има „невероятни политически инстинкти“,
но допълва, че той тепърва трябва да се докаже като държавник:
„Той обича да държи всичко под контрол, вярва само на себе си и все още не е сформирал правителствен екип“, каза експертът преди време.
Водещ флорентински политик, който познава Ренци много добре, пък допълни, че
„той е много способен и динамичен „разрушител“, който трябва да еволюира в мъдър и далновиден „съзидател“.
„Той на практика е последното ни средство, да се надяваме на най-доброто“, посочва политикът, пожелал да запази анонимност.
Ренци стана и най-младият премиер на Италия след фашисткия диктатор Бенито Мусолини, назначен на поста през 1922 г.
