М атео Ренци, бившият бойскаут, който е обигран пред медиите и който триумфира в битката за власт с премиера Енрико Лета, преживя шеметен възход по хлъзгавия склон на италианската политика.
В четвъртък по време на това, което в Италия се възприе от повечето хора като дворцов преврат, Ренци спечели подкрепата на своята Демократическа партия (ДП), за да състави ново правителство, принуждавайки Лета да обяви, че ще подаде оставка на следващия ден.
Тридесет и девет годишният Ренци е медийна сензация от 2010 г.,
когато обеща да изпрати утвърдените политици на бунището в една страна, управлявана от остаряващ и корумпиран елит.
Той беше избран за кмет на родната си Флоренция през 2009 г. и се издигна на националната политическа сцена следващата година. През декември той беше избран за лидер на ДП със смазваща преднина.
Тогава Ренци отрече да иска да свали Лета. Но въпреки това мнозина не бяха убедени, защото в миналото Ренци безмилостно отстраняваше съперниците си, като например своя бивш политическия ментор Лапо Пистели, когото победи на кметските избори.
„Енрико не ми вярва, но греши“, заяви Ренци пред „Кориере дела сера“ през януари.
„Моята лична амбиция е доста по-маловажна пред амбицията на страната ми.
Аз съм част от един отбор“, добави тогава той.
В четвъртък Ренци оправда промяната в позицията си по време на заседание на ръководството на партията си в Рим, което трябваше да реши дали да сформира ново правителство, с думите: „Хората в политиката имат правото да поемат рискове“. Ренци благодари на Лета за свършената от него работа през 10-те месеца като премиер, преди да подчертае „нуждата от спешна нова фаза и ново правителство“, което би могло да се задържи на власт до 2018 г.
Отцепникът от ДП Джузепе Чивати заяви, че
Лета е бил ликвидиран като жираф в копенхагенски зоопарк,
визирайки убийството на жирафа Мариус в зоологическата градина на датската столица, публичното му разфасоване и хвърляне на лъвовете предишната неделя.
Единственият провал в бързоразвиващата се кариера на Ренци беше, когато той изгуби възможността да оглави левоцентристите в Италия на изборите миналата година, след като беше победен от бившия лидер на ДП Пиер Луиджи Берсани през декември 2012 г. Но Берсани пропиля шанса си, като отвори вратата за завръщането на Ренци. По време на неговото управление оглавяваната от ДП коалиция спечели 20-процентна преднина в допитванията до общественото мнение пред консерваторите, оглавявани от бившия премиер Силвио Берлускони. Последва избирането на един нестабилен парламент, което доведе до сформирането на тромаво голямо коалиционно правителство, оглавено от Лета.
През това време Ренци изглежда се готвеше за премиерския пост. Той си уреди среща през лятото с най-влиятелния европейски политик – германската канцлерка Ангела Меркел. Той също така убеди твърдия електорат на ДП, който гледаше с подозрение на неговите леви акредитиви, че е неговата най-добра надежда за постигане на победа на изборите.
За разлика от Берсани и много други важни клечки от ДП
Ренци няма комунистическо минало.
Той е бивш християндемократ, който цитира основателя на движението на скаутите Робърт Бейдън-Пауъл и контактува повече с мениджъри на хедж фондове и с успешни бизнесмени, отколкото със синдикалисти.
Критици казват, че той има голям стил, но малко съдържание. Подобни обвинения бяха отправяни и към един от неговите примери за подражание – бившия британски премиер Тони Блеър.
Отношенията на Ренци с Берлускони
също разгневиха по-чувствителните привърженици на левицата. Двамата се срещнаха през 2013 г. във вилата, където бившият премиер беше домакин на печално известните партита „бунга бунга“, и постигнаха сделка миналия месец относно всеобхватни политически реформи.
Ренци обеща „радикални“ промени, за да подобри нестабилното управление на Италия и върховенството на закона, и за да рестартира гаснещата италианска икономика. Роберто Д'Алимонте, преподавател от римския Свободен международен институт за социални науки „Гуидо Карли“, който съветва Ренци по проекта за реформа на изборната система, казва, че той има „невероятни политически инстинкти“, но допълва, че той тепърва трябва да се докаже като държавник. „Той обича да държи всичко под контрол, вярва само на себе си и все още не е сформирал правителствен екип“, каза експертът миналата седмица.
Водещ флорентински политик, който познава Ренци много добре, казва, че „той е много способен и динамичен „разрушител“, който трябва да еволюира в мъдър и далновиден „съзидател“. „Той на практика е последното ни средство, да се надяваме на най-доброто“, посочва политикът, пожелал да запази анонимност.
Ренци ще бъде най-младият премиер на Италия след фашисткия диктатор Бенито Мусолини, назначен на поста през 1922 г.
