Сърбия, която в неделя избира новия си президент, завинаги е белязана от балканските войни през 90-те години, които я лишиха от излаз на море.
Ето няколко важни неща за Сърбия, която е кандидатка за членство в ЕС, но остава близък съюзник на Москва.
Това е страна, горда с националната си идентичност, където живеят много малцинства, малка държава, влюбена в спорта и добрата храна.
Подобно на швейцарците и парагвайците, сърбите трябва да отидат в чужбина, ако искат да летуват на море.
Откакто Сърбия и Черна гора се разделиха през 2006 г., балканската държава вече няма свой морски бряг. Седем кораба от военния ѝ флот плават по река Дунав.
Комунистическа Югославия, създадена в края на Втората световна война, се състоеше от 6 републики: Словения, Хърватия, Сърбия, Босна, Черна гора и Македония.
След смъртта на автократичния лидер Йосип Броз Тито през 1980 югославската федерация изпадна в десетилетна дълбока политическа и икономическа криза, а Словения и Хърватия обявиха независимост в началото на 90-те години.
Черна гора ги последва около 15 години по-късно, преди населена с етнически албанци бивша южна сръбска провинция Косово да обяви независимост през 2008. Това стана почти десет години след края на войната, завършила с тримесечни натовски бомбардировки през 1999 г., принудили Сърбия да изтегли войските си от отцепническата територия.
Черна гора протестира срещу НАТО
Припомнете си за новото напрежение между Сърбия и Косово тук
НАТО остава силно недолюбвана сред сърбите, които не са ѝ простили за бомбардировките, но натовски войски има в повечето съседни на Сърбия държави.
Сърбия е кандидат-член на Европейския съюз, нейният основен икономически партньор. Но след началото на преговорите за присъединяване през 2014 г., популярността на ЕС спада.
Някои сърби предпочитат близостта, която имат с Русия – големия православен славянски брат. Те са благодарни за подкрепата на Москва, включително и в ООН, и за това, че отказва да признае независимостта на Косово.
Разходете се с нас из Белград с галерия ни
Ако се разходи по главната пешеходна улица в Белград „Княз Михайло”, човек може да види западни символи и магазини, непосредствено до други, в които се продават фланелки с портрети на хора, които не са популярни на Запад: Владимир Путин, четническият лидер от Втората световна война Дража Михайлович, бившият босненски сръбски военен лидер Ратко Младич, подсъдим за геноцид в Международния съд на ООН за военни престъпления в бивша Югославия, и Гаврило Принцип – босненски сръбски националист, който убива ерцхерцог Франц Фердинанд и отприщва Първата световна война.
Ето и какво друго може да види човек в Белград във видеото тук:
Според преброяване от 2011 г. сърбите са 83 на сто от населението и преобладаващата част от тях са православни християни. Има и двадесетина малцинства, между които хървати, роми, албанци, унгарци и българи. Румънски католици и мюсюлмани са две от другите големи религиозни групи.
В Сърбия живеят около 7,1 млн. сърби, но диаспората наброява няколко милиона: смята се, че Виена е вторият по големина сръбски град в света. Големи сръбски общности има също в Торонто, Чикаго, Париж и дори в Австралия.
Те са голямо малцинство в съседните Босна, Черна гора и Хърватия. Около 120 000 сърби живеят в Косово.
Сърбия е селскостопанска страна, износител №1 в света на малини.
През 2016 г. износът беше за 125 млн. евро, според статистическата служба.
Но това не е достатъчно за икономическо възстановяване, което е продължително и болезнено, след като страната стана обект на международни санкции заради ролята си във войните на Балканите през 90-те години.
През последните години икономиката влиза и излиза от рецесия, но през 2016 ръстът е 2,8 на сто. Средната месечна заплата обаче е около 330 евро и е една от най-ниските в Европа.
Макар да изглежда, че сърбите обичат най-много футбола, те са много по-успешни в други колективни спортове. Редовно побеждават световни и европейски или в баскетбола, волейбола и водната топка. Тенисистът Новак Джокович е икона. Сърбия спечели 8 медала на олимпиадата в Рио.
