Р еджеп Ердоган, корумпираният диктатор, който направи Турция силна. Западът откровено не харесва турския президент и заради стремежа му за власт на всяка цена, а още повече заради успехите му.
Вижте любовта и омразата към Ердоган в снимки
В края на миналата седмица, държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън през втория ден на своята официална визита в Анкара извърши символичен акт – срещна се със съпругата на американски свещеник, който се намира в затвора от миналия октомври по обвинение за участие в терористичната организация на избягалия в изгнание в САЩ Фетхуллах Гюлен.
Реджеп Ердоган: Ще бъде по-лесно, ако ЕС отхвърли кандидатурата на Турция
Ердоган: Европа, забравете сделката за бежанците!
Берлин: Ердоган се нуждае от враг
Ердоган настойчиво иска Гюлен да бъде екстрадиран в Турция, но Вашингтон отказва да приеме това искане, както при Обама, така и при новия президент Доналд Тръмп.
САЩ ясно показаха, че не са склонни да отстъпват пред исканията на турския лидер. В момент, когато се подготвя отвоюването на столицата на „Ислямска държава” град Ракка в Сирия, те дадоха ясно да се разбере, че кюрдите ще бъдат острието на атаката.
В същото време Ердоган е във война с кюрдите на собствена територия, откакто през 2015 г. тяхната Демократична партия на народите влезе в меджелиса и отне абсолютното мнозинство на неговата Партия на справедливостта и развитието.
След това турският президент на няколко пъти показа, че иска да води независима политика. Той открито се сближи с Русия, отказа да подкрепи усилията на ръководената от САЩ коалиция в борбата срещу „Ислямска държава”. И нареди операцията „Щитът на Ефрат” , с която турската армия влезе на територията на Сирия.
Независима и силна Турция не е в интерес нито на Вашингтон, нито на Берлин.
В същото време Ердоган определено не е лидер за пример. Освен че подложи на репресии хиляди свои сънародници, след опита за преврат срещу него, извършен от шепа военни в средата на миналата година, той е свързван с корупционни сделки.
Преди Анкара да се сдобри с Москва, руското разузнаване изнесе данни за това, как турски компании, контролирани от семейството на Ердоган и негови близки лица, са търгували с „Ислямска държава”, обогатявайки се от откраднатия от терористите петрол и исторически ценности в Ирак и Либия.
Докато смазваше политическата си опозиция, турският президент не пропусна да пренареди изцяло кадрите в съдебната система и прокуратурата, прекъсвайки всякакви разследвания срещу него и приближените му.
Съвсем пресен е скандалът със заместник директорът на петата по големина турска банка Мехмет Хакан Атила, който беше арестуван преди седмица в Ню Йорк.
Той е заподозрян в прехвърляне на стотици милиони долари на Иран по времето, когато ислямската република беше под международни санкции.
#Breaking: #Turkey's Halkbank Deputy CEO Mehmet Hakan Atilla arrested at JFK airport in New York City https://t.co/bVQQXlWbyo
— Turkey Observed (@TurkeyObserved) 28 март 2017 г.
Арестуването на Атила последва разследването на турския милиардер от ирански произход Реза Зараб, който е действал като посредник между Техеран и чуждестранни компании и е заподозрян в пране на пари в огромни размери чрез банката „Халкбанк”.
Самият Зараб беше арестуван в Турция преди три години и освободен малко след това. Тогава четирима министри и синовете им попаднаха под подозрение, че са участвали в схемата за пране на пари. Сред разследваните беше и синът на президента Ердоган.
В дома на главния изпълнителен директор на „Халкбанк” Сюлейман Аслан, довереник на Ердоган, бяха открити 4,5 млн. долара в брой, поставени в кутии от обувки.
И докато в Турция целият скандал бързо беше заметен под масата, в САЩ заподозрените рискуват да получат до 20 години затвор.
Зараб, който беше арестуван отново в Маями през март 2016 г., е наел 20 от най-известните адвокати в Ню Йорк, и миналата седмица той добави към този списък бившият кмет Рудолф Джулиани, заедно с Майкъл Мукасей, главен прокурор по времето на президента Джордж У. Буш.
Ердоган може да е обсъдил случая с Рекс Тилърсън, при срещата на двамата в Турция. Но от публичните изявления на държавния секретар на САЩ изглежда, че отношенията между Анкара и Вашингтон са охладнели.
Rex Tillerson tells Turkey there will be 'difficult choices' ahead in battle against ISIS https://t.co/64Y13sLgEp pic.twitter.com/qZ1Udh5VQ0
— Newsweek (@Newsweek) 30 март 2017 г.
Очевидно е, че САЩ предпочитат Ердоган да отстъпи и неговото място да бъде заето от един по-послушен и по-малко амбициозен лидер.
В същото време отношенията с Германия се обтегнаха и след като турският президент неколкократно сравни германските власти с „нацисти”. Анкара също така арестува и германският журналист на в. „Велт“ с двойно гражданство Дениз Ючел, обвинявайки го в разпространение на терористична пропаганда.
Разузнавателните служби на Германия обявиха, че стотици турски шпиони оперират на територията на Европейския съюз.
Турция блокира работата на НАТО със страните партньори като Швеция и Финландия.
А повече от 250 турски дипломати, държавни служители и техните семейства поискаха политическо убежище в Германия.
Турските амбиции все повече се превръщат във вътрешен проблем за властите в Берлин и канцлера Ангела Меркел заради 2,5 милиона турци, живеещи в Европа.
