Ядем българска космическа храна за 5 лв.

Х раната, която ядат космонавтите, може да влезе в менюто на всеки българин, и то само срещу 4-5 лева на порция. Космическият рецептурник се поддържа от БАН от повече от 30 години, а България е третата страна в света, която е започнала да произвежда такива храни. Сред тях са супи, сарми, лютеница, боза, плодове и зеленчуци.

Всеки, който иска да яде лиофилизирани продукти – т.е. продукти, от които е изтеглена водата, за да станат „космически“, може да направи поръчка в Института по криобиология и хранителни технологии.

ВИЖТЕ КАК ИЗГЛЕЖДАТ ТЕЗИ ХРАНИ И КАКВО ИМА В КОСМИЧЕСКИЯ РЕЦЕПТУРНИК НА БАН

Всъщност космическите храни са сублимационно изсушени или още лиофилизирани - чрез предварително замразяване на материала и след това изсушаването му.

Т.е. от тях се изтегля влагата, но в същото време се запазват хранителната им стойност,

минерали и полезни вещества. Това обясни пред Vesti.bg доц. д-р Илиана Начева от института. Тя е и ръководител на лабораторията по лиофилизация и специализирани храни, в която се случва това „готвене“ за космическите условия.

Тя и колегите й бяха приготвили мостри, които всеки можеше да опита на Научно парти в „Музейко“ в София -  междугалактическа разходка, на която бе изложен поднос с изсушено (лиофилизирано) сирене, плодово мляко, ягоди, праскови, кайсии, сливи. Когато им се сипе вода, те връщат нормалния си вид. Но в института и в лабораторията, която доц. Начева ръководи, първо ги замразяват, а после им изтеглят и водата – докато в тях не остане едва от 2 до 5% влага.

Така например порция сирене от 100 грама, след всички тези процедури, става едва 10-15 грама.

За всеки, който желае да си поръча космическо сирене, за този грамаж, ще плати 4-5 лева, поясни доц. Начева. Но ако поръчката включва продуктът да бъде набавен от института, цената вече е друга. Тя зависи и от поръчаните количества.

Засега основните клиенти на лиофилизираните продукти са алпинисти и спортисти, на които им трябват храни с дълъг срок на годност. А когато са преминали през това замразяване и сушене, те издържат до 5 години и повече.

Въпреки славното минало и факта, че България разработва тази технология, към момента зад орбита не ядат от българския рецептурник.

Напоследък потребители на този рецептурник са и вегетарианци.

Наскоро момче спортист занесъл риба в лабораторията да я изсушат. Трябвало му, за да яде само чистия протеин. В този случай той платил само за машината за самата лиофилизация. Ръководителят на „космическата“ лаборатория обяснява, че всеки може да донесе приготвена от него храна или купена от магазина, стига в нея да няма мазнина.

Така до платото с изсушените космически плодове и млечни продукти, в специални пакетчета в  интерактивния музей учените бяха подредили варен боб, сармички, лютеница, боза. Последните две реално са на прах, а бобът буквално се хрупа. Те са поставени в три слоя алуминиево и полиетиленово фолио, затворени под вакуум или с инертен газ.

Доц. Начева уточни, че тук не става дума за голямо производство, а за разработка и приложение на технологии.   

Началото идва с втория български космонавт Александър Александров,

летял на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“, като мисията завършва юни 1988 година. Още тогава е разработено първото българско космическо меню за Александров. Тогава са създадени над 35 вида храни – супи, основни ястия и десерти по традиционни български рецепти. Тези рецептури съществуват и могат да се поддържат и днес.

35 години от първия полет на българин в Космоса

Спираща дъха разходка в открития Космос (Видео)

Потребители на тази храна е и армията

– преди години се е експериментирало с такива продукти. Доц. Начева пояснява, че тези храни биха били особено полезни при екстремни условия или аварии.

Преди време стана ясно, че се подготвя пускането на трето поколение оранжерия

за производство на космически специалитети на базата на българската национална кухня.

"Земляни на Марс" не е заглавието на нов научно-фантастичен филм, а реалност, на която ще станем свидетели след 18 години.

За целта подготовката на космическото меню през 2030 г. е в разгара си. Липсата на гравитация вече няма да разваля вкуса на храната, а космонавтите ще могат да приготвят специалните си ястия направо на кораба.