П реди 35 години – на 10 април 1979 г., Българската телеграфна агенция предава дългоочакваната новина –
българин в Космоса.
Официалното съобщение под заглавие „В полет – Союз-33“, е кратко: „Москва, 10 април (ТАСС-БТА). На 10 април в 20,34 часа московско време от космодрума в Байконур е изстрелян космическият кораб „Союз-33“ за извършване на съвместни изследвания и експерименти по програмата „Интеркосмос“, пилотиран от международен екипаж в състав: летецът космонавт на СССР Николай Рукавишников и българският космонавт изследовател майор Георги Иванов“.
Минути след съобщението на информационните агенции за полета на „Союз-33“ с първия български космонавт над 100 многоцветни ракети ознаменуват събитието в родния му град Ловеч над старинната крепост „Хисаря“.
Въпреки късния час стотици граждани на Ловеч изпълват улиците на квартал „Вароша“.
В къщата на Георги Иванов на ул. „Хисарска“ №4 се е събрал едва ли не целият град. Там са родителите му Анастасия и Иван Иванови, сестра му Малина, племенниците Владимир и Илиана, целият му род. В цялата страна са организирани митинги, на които е изразена радостта от полета на първия българин в Космоса.
Създават се песни, отразяващи чувството на национална гордост и радост, че „сред космическите герои има и българин“.
Ансамбълът за песни и танци на Българската народна армия изпълнява песента „Здравей, космонавт“ по текст на Иван Карадачки. „Космически братя“ е заглавието на документалния филм на студията на Българската народна армия на оператора Димитър Бебeнов и режисьора Мирчо Манолов.
Сценаристи на лентата, която разказва за подготовката на полета, са полк. Георги Златинов и Георги Аврамов.
„Българийо, тържествувай със своята космическа слава“ – започва най-новата дългосвиреща плоча
на Завода за грамофонни плочи и касети „Балкантон“, създадена в нощта след изстрелването на космическия кораб.
Студията за научно-популярни и документални филми излъчва филма „Българският принос в развитието на Космоса“ на режисьора Константин Обрешков, посветен на развитието на космическите изследвания в България и на българската апаратура, летяла в Космоса.
На 11 април 1979 г. в София е открита изложба „Космосът започва от Земята“, организирана от БТА, ТАСС, Общонародния комитет за българо-съветска дружба и Дома на съветската наука и култура в София.
Тя включва около 150 фототабла за подготовката на двамата космонавти в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. България, която към момента на полета има развита солидна космическа наука,
става шестата страна, изпратила човек в Космоса, след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР.
За полета на Георги Иванов е разработена впечатляваща космическа програма. Тя предвижда след скачването на кораба „Союз - 33“ с орбиталния комплекс „Салют - 6“ – „Союз - 32“ да бъдат извършени съвместни изследвания и експерименти по програмата „Интеркосмос“ с космонавтите Владимир Ляхов и Валерий Рюмин, които работят в околоземна орбита от 25 февруари 1979 г.
Космонавтите трябва да изпълнят много широка научна програма, която включва 28 експеримента (три от които с уникално значение) и изследвания в четири области на науката: физика на Космоса, дистанционно сондиране на Земята от Космоса, космическа биология и медицина и микрогравитационни технологии.
За полета са създадени изцяло български системи и прибори
като „Спектър 15“, „Средец“ – дело на българските учени Йовчо Кънев – председател на Комитета по геология, чл.-кор. проф. Кирил Серафимов, проф. Димитър Мишев, проф. Стоян Бодуров, ст.н.с. д-р Кирил Златарев.
Ръководител и главен конструктор на проекта „Спектър-15“ е акад. Димитър Мишев. Този прибор се отличава с това, че цялата регистрация става на магнитна лента в цифри.
Специално за полета
българските учени създават и различни типове храни в лиофилизиран вид, при който се постига пълно запазване
на вкусовите, ароматните и хранителните качества на продуктите.
За Космоса българските учени от Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология подготвят балкански кашкавал, овче сирене, печени бадеми, горски мед,конфитюр от ягоди и малини, както и лютеница.
На борда на кораба, с който лети първият български космонавт, има и шепа пръст от Плиска, връх Шипка и Бузлуджа.
През първото денонощие на полета Георги Иванов и Николай Рукавишников е трябвало да уточнят орбитата, на която е изведен корабът, и да извършат подготовката за сближаване и стиковане със станцията „Салют-6“, а през второто – да се скачат с нея.
След включване на основните двигатели на ракетата от скорост 0 тя достига първа космическа скорост – от порядъка на 8 км/сек (28 000 км/ч).
Космонавтите обикалят Земята на разстояние 300-400 км за около 1 час и 30 минути.
На 11 април 1979 г., втория ден от полета на „Союз - 33“, при последните маневри преди скачването, на около 3 км от орбиталната станция,
отказва основният двигател, който е универсален за корабите „Союз“ –
използва се и за ускорение, и за намаляване на скоростта, и за маневриране на орбита.
По указание от Земята те се опитват 6 пъти да го включат. За първи път в историята на съветските пилотирани космически полети двигател на космически кораб се оказва неизправен.
Скачването е отменено.
Ръководителите на полета дават 12-часова принудителна почивка, докато се намери правилния изход.
Взема се решение за прекратяване на полета.
За първи път за корабите „Союз“ в определеното за спускане време се налага да бъде включен резервният двигател, но и той след като отработва определените 180-186 секунди, се налага да бъде изключен.
След по-малко от две денонощия и 31 обиколки полетът на „Союз 33“ приключва с драматично приземяване. Налага се космическият апарат да се приземи по законите на балистиката, като особеното при това спускане е огромното натоварване на космонавтите, което достига 8-9 и дори 10 единици (при нормално 3-4 единици собствено тегло).
В Космоса е изхвърлена ценна апаратура. Прекъсната е връзката със Земята.
Спускането продължава 2 минути и половина.
Приземяването протича още по-сложно, след като космонавтите поемат ръчното управление.
Капсулата се врязва в атмосферата по-остро от нормалното, натоварването е огромно, почти на границите на човешките възможности.
Спускаемият апарат с екипажа се приземява на 12 април в 19,34 ч. на 320 км югоизточно от гр. Джезказган (на територията на тогавашния СССР) при изключителна сложна и трудна обстановка, създадена поради отклонения от предвидения режим на работа на сближаващо-коригиращата система на кораба.
През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален.
Георги Иванов прави 31 пълни обиколки около Земята, прекарва в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.
Няколко години по-късно попитан дали мисли, че живее втори живот той отговаря: „Може би, да. Ако обаче погледнем по-общо, всеки летец живее един свой (най-малко) втори живот. Това са рисковете на професията.“
А на въпроса с какви прозрения се е върнал, отговаря: „Убедих се, че Земята, която смятаме за голяма, от Космоса изглежда крехка.
А човекът е наистина прашинка във Вселената. Нищо, че има удивителна интелектуална мощ.“
Според Георги Иванов неговият полет през април 1979 г. е постижение на българската авиация и на българските учени, които създават космически системи и техники, защото за полета са изработени уникални уреди, които са използвани в Космоса и до днес.
Години по-късно на въпроса има ли мъдрост в Космоса първият български космонавт отговаря: „Осъзнаваш, че когато пожелае и има смелост, човек може да се приспособи към всичко. И да го подчини. Дори и Космоса.“
Георги Иванов е обучаван в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“ в Москва в СССР.
На 1 март 1978 г. той e избран измежду четирима за кандидат за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, който действа от 1967 г.
Подготовката за полета навлиза в решителната си фаза в средата на 70-те години на миналия век. Родителите му научават за това по-късно, когато получават първото писмо и виждат адреса на подателя „Звездно градче“.
Георги Иванов, който е роден на 2 юли 1940 г. в Ловеч, завършва гимназия в родния си град през 1958 г. От същата година
служи в Българска народна армия като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила.
Още като ученик тренира парашутизъм, безмоторно и моторно летене в аероклубовете в Ловеч, Плевен и София. През 1964 г. завършва първия випуск на Висшето военно-въздушно училище „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия с диплом за летец инженер.
Остава там като инструктор на МиГ-15 и МиГ-17. По-късно по собствено желание се премества в бойните ескадрили – в авиационната част на Противовъздушната отбрана и военновъздушните сили, пилот първи клас.
Последователно лети на МиГ-19 и МиГ-21 в Доброславци и Габровница.
Георги Иванов е носител на званието „Герой на НР България“ (1979) и орден „Георги Димитров“ (1979), на званието „Герой на СССР“ и орден „Ленин“ (1979), на званието „Летец-космонавт НРБългария“ за извършения съвместен полет с кораба „Союз-3“ (1979), на званието „Заслужил летец на НРБ“ (1979), на званието „Заслужил майстор на спорта“ (1979), на почетния знак на БАН „Марин Дринов“ (1979).
Обявен е за почетен гражданин на София, Хасково, Омуртаг, Стара Загора, Станке Димитров (дн. Дупница).
През 1979 г. е награден със значката „За принос в техническия прогрес“ за постигнати високи научно-технически резултати в областта на космическите изследвания от Държавния комитет за наука и технически прогрес, „Почетна златна значка“ на Общонародния комитет за българо-съветска дружба, почетния медал на Софийския университет „Климент Охридски“ и юбилеен знак на университета, с най-високото строително отличие златната значка „Майстор Кольо Фичето“, обявен е за почетен член на Научно-техническите съюзи.
През 1981 г. му е връчен медал „Константин Циолковски“ в Калуга (СССР). През 1987 г. му е връчен медал „20 години Интеркосмос“, а през 1988 г. получава големия медал на Асоциацията на участниците в космически полети.
На 15 април 2004 г. с указ на държавния глава Георги Иванов е удостоен с висшето военно звание ген.-лейтенант и е награден с орден „Стара планина“ първа степен за изключителния му принос за развитието на космическите изследвания и по повод 25-ата годишнина от първия полет на българин в Космоса.
