Т арутао може би е едно от последните истински райски кътчета в Югоизочна Азия, с празни плажове и джунгли, превзети от дивата природа. Но отдалеченият остров в южното Андаманско море е
по-известен със своето зловещо минало,
пише Би Би Си (BBC).
Къде да предложите брак според зодията на любимата
Пътешественици избраха най-добрите острови в света
Тайландският морски парк Ко Тарутао се състои от някои от най-красивите острови в страната. Въпреки, че много от тайландските острови не са останали напълно незасегнати от цивилизацията и технологиите, 51 острова, които съставляват парка поддържат идилични бели пясъчни ивици, изумрудени заливи и тропическа зеленина. Тарутао, който е най-големия остров в парка, не се различава.
Не винаги обаче този остров е бил свързван с красотата му. В края на 30-те години на миналия век властите започват да проучват националните острови за място, където да създадат наказателна колония, която да облекчи пренаселеността в затворите в Банкок. Спират се на Тарутао. Разположен на 40 км от брега на Югозападен Тайланд, отдалечеността му затруднява сериозно бягствата.
До 1939 г. на острова са заселени няколко хиляди закоравели престъпници и политически затворници
Те живеели в малки колиби, разпръснати из гората, пазени от заобикалящото ги море.
Когато Втората световна война достига Югоизточна Азия през 1941 г. с японската инвазия в Тайланд, Тарутао спира да получава храна и медицински консумативи от континента. Както затворниците, така и надзирателите, се обръщат към пиратството, като средство за оцеляване.
Проливът Малака се превръща в убежище на беззаконието. Корабите, превозващи стоки до близкия Пенанг, Малайзия – тогава британска колония, биват атакувани и ограбвани. До 1946 г. ситуацията става толкова тежка, че британската армия се включва, работейки с тайландското правителство, за да възстанови реда. През 1948 г. Тарутао е изоставен и остава необитаем до създаването на парка Ко Тарутао през 1974 г.
Въпреки настъпването на джунглата,
останките от наказателната колония все още могат да се видят
на острова. Затворът в залива Тало Уао на източното крайбрежие на острова сега е достъпен по асфалтиран път. Освен това в Тало Уао построен малък музеен център, който описва историята на Тарутао.
И все пак голяма част от острова остава необезпокоявана от туристи. Тук не се допуска развитие на търговска дейност, с изключение на няколко бунгала и къмпинги. Влажността и гъстата джунгла възпират всички, освен най-запалените пътешественици.
Тези, които идват, за да проучат Тарутао са наградени с пътеки през джунглата, на които не се разминават с никого, изящни брегови линии, без никакви стъпки пясък и празни места за къмпинг.
Вижте още:
Нацията, която мрази да закъснява
