А ко искате да излезете извън утъпканите туристически пътеки, ако тълпата и борбата за свободно място на плажната ивица не попадат в плановете ви, то Норвегия предлага такива места, които ще се запечатат завинаги в съзнанието ви. Лятото и наситено зеленият пейзаж е времето, през което на островите в архипелага Лофотен е препоръчително да се движиш с мотор, защото задръстванията са сериозни. Това ми споделя старият морски вълк Руди, с който отивам на първия си риболов в Атлантическия океан. Но ако искате да видите величествената красота на далечния европейски север, то краят на зимата е времето за това. А март е идеалният момент да зърнете гледката, която никога няма да забравите: северно сияние.
РАЗГЛЕДАЙТЕ НЕЗЕМНАТА КРАСОТА НА ЛОФОТЕНСКИТЕ ОСТРОВИ
Викингите вярвали, че сиянията са воини, препускащи на коне през небето, а според ескимосите добри духове палят светлини, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят. Не знам кое от двете (или и двете) е вярно, но зрелището остава в съзнанието ти винаги.
Аз също направих аналогия с воините в небето и „Марвел”-ския Асгаард, родината на Тор. Космическият холивудски пейзаж обаче не може да се мери по нищо с неземния пейзаж на архипелага Лофотен, чийто забулени в мъгла снежни върхове са достойни за тронове на Один и Тор.
На 10 март потеглям за новото ми приключение, като призивът е: очаквай неочакваното. Чак пък толкоз! Аз съм човек, който е видял доста. Има 4-5 европейските държави, в които не съм бил, като едната е Исландия. Надявам се един ден да я посетя и нея. Дотогава ще правя сравнения на база Норвегия, тъй като природата тук е несъпоставима с нищо, което съм видял през последните 20-ина години пътувания. Несъпоставими са и цените.
Посещението в Норвегия е скъпо удоволствие. Най-простият измерил за скъпо е… една бира. Сърбам на малки глътки от божествената течност на летището в Осло и осмислям цената на този Carlsberg: 9 евро! С две парчета пица, която благоуханно мирише в цялото летище (морската храна е омръзнала на младите, защото и в Бодо пицариите са на почит), бързият ми обяд излиза 20 евро.
Кои са най-популярните туристически дестинации
Колко ще ви струва да отидете в Перлата на Дунав - Будапеща
Tоп 5 най-странните места в света
Следва трети полет за деня, след като първото ми прехвърляне бе в Амстердам. Вътрешните полети са по-натоварени от международните. Осло е много отдалечен от пристанищните градове в Норвегия, поради което самолетът е най-удачният (не казвам евтин) начин за придвижване. Крайната ми дестинация за деня е град Бодо (срещам го още като Бодьо и Будьо).
Изморен съм, но един бърз душ и с колегата тръгваме на разходка. Проблемът е, че тук няма кой знае какво за гледане. Градът си е безличен. Хора няма, вятърът брули, а само за 3-4 минути ставаме вир вода, защото пороят, примесен със сняг и як вятър, пропива през якетата ни. Даваля буквално като по филмите. И това е нещо, с което този край на Европа е характерен: за минути може да минеш през четири сезона, изпитах го, не е преувеличено.
Няма как, ще вечеряме по-рано. Сядаме в ресторант в МОЛ-а, в който има хора. Скромна вечеря за двама излиза също толкова „скромната” сума от 75 евро: порция риба, пица и 4 бири. Проблемът е, че нито рибата, нито пицата бяха хубави. Но сърцето ми топли фактът, че на другия ден потеглям към крайната точка на пътуването ми: островите Лофотен.
Товарим се на туристически кораб на Hurtigrute – компания, която 365 дни в годината обслужва линия от 35 пристанища в Норвегия. След четири и половина часа сме в Стамсунд, Лофотен. Макар на 6 палуби и масивни размери, леко ми се повдига от клатушкането, но всяка една минута неразположение си струва: стъпвам в замръзналото кралство, но не на Ана и Елза, а на хилядолетни традиции и пейзажи, които не могат да бъдат описани с думи.
Лофотенските острови се намират на 197 км северно от Арктическия кръг. Населението е около 28 000 жители. Това е дълъг 188 км архипелаг с малки рибарски общини, разположени около фиорди и безбройни вътрешни езера. Над тях се извисяват покритите със сняг върхове на гранитни образувания, които датират от няколко милиарда години.
Интересното е, че тук не е студено. За март минималната и максималната температура са съответно -4 и +4⁰С, а причината за тази температурна аномалия е Гълфстрийм. Той е и причината тук да е съсредоточен най-големият улов на треска в света, а край бреговете на архипелага се намира един от най-големите дълбоководни рифове на земята. Това е истински биологичен рай почти на северния полюс.
Традиционните хотели тук липсват. Има няколко малки, другото са къщи под наем. Аз съм привилегирован, защото моята „къща” е подвижна. VW California Ocean е невероятен кемпер, предлагащ всякакви удобства. Именно той е причината да съм на Лофотенските острови – да го тествам и да разбера, че с него може да се къмпингува по всяко време на годината.
РАЗГРЕДАЙТЕ VW CALIFORNIA OCEAN СРЕД НЕВЕРОЯТНИЯ НОРВЕЖКИ ПЕЙЗАЖ
Островите са толкова на север, че в периода 26 май – 17 юни денят трае 24 часа. Близо месец е и нощта между 9 декември и 4 януари. Но Гълфстрийм прави така, че температурите да са малко под 0⁰С, като за 3-дневния ми престой температура бе постоянно около 2-4⁰С. Проблем са вятърът и дъждът.
Тези острови са център на улова на риба треска. Моят досег до него се състоя в Хенингсвер, където се качихме на корабчето на Руди – поне 1,90 м викинг, гонещ 130-140 кг. Той е представителна извадка за мъжкото население на тази държава: огромни хора.
Руди бе напълнил трюма на корабчето си с треска от сутрешния риболов, но бе на линия за поредната група туристи. Подходих с такъв ентусиазъм към това приключение, но това бе и една от най-големите ми грешки. От далечината на времето вече не съжалявам, но сега внимавайте – морската болест е нещо ужасно. Особено ако не може да повръщате. Трима от групата свършиха тази полезна дейност, но аз не можах и около час и половина бях между Небето и Земята.
Старият морски вълк искаше да ни покаже уменията си, намирайки голям пасаж треска. Проблемът на това бе, че се озовахме в… Атлантическия океан. На навигационния уред Руди ми показа Гренландия и ми обяснява, че вълните, блъскащи корабчето идват именно оттам. А тръгнат ли, няма спиране. Тръпката да хванеш сам вечерята си е голям и един немски колега свършва цялата работа – две големи трески за около 10 минути, а аз се чудя кога ще умра. Казах ли ви, че морската болест е ужасно нещо?
Още един съвет от мен. Ако в някой ресторант ви кажат, че ще ви сервират току що уловена треска, не им вярвайте. Освен ако не я ядете в Скандинавия или Лофотен. Защото пътят на треската от Хенингсвер до пазарите в Германия и Франция (основни) трае около 40 дни. Руди и всички останали рибари (450 постоянни жители) тук продават рибата си на полска фабрика. Дневно (в сезона) се улавят по около 80 – 100 тона треска. Тя преминава първична обработка, товари се на камиони, оттам ферибот, Полша, обработва се и след това се изпраща на пазара. Нашите 3 (една подарък от Руди) риби обаче бяха абсолютно пресни и невероятно вкусни.
Не съм сигурен обаче за рибата от другата най-известна гледка на островите. Сушащите се трески. Така местните съхраняват рибата, която оставят за себе си. Нищо не се губи. Главите също се сушат и се продават на страни в Африка, където те се мелят и се прави рибно брашно. Част от вътрешностите са деликатес. От изсушената треска се произвежда и прословутото португалско бакаляо. Няма да стане фен на сушената треска, която, за да се сготви, първо трябва да се изкисне във вода няколко дни. Но доставя голямо количество омега киселини, а в този суров климат това е важно, защото зеленчуците (супер безвкусни) тук са кът.
Вътрешните езера, през които се преминава по живописни мостове, са безброй. Супер впечатляващи са и тунелите, като един слезе дълбоко под земята (има и такъв, минаващ под водата). Интересното е, че тези тунели са прокопани в скалите и само през определено разстояние са подсилени с бетонни пръстени, другата част си е гола скала. Няма падащи осветителни тела, напротив, всичко свети и е маркирано прекрасно. Покарах доста през островите с VW California Ocean и трябва да ви уверя, че дори тук, над полярния кръг, хората, колкото и малко да са, се радват на супер инфраструктура. Такава, която с още 20-30 млрд. евро европомощи ние пак няма да може да изградим.
Накрая оставям най-величествената гледка: уникалното Северно сияние, което тук може да се наблюдава от началото на февруари до края на март. Е, само заради него си заслужава да се впуснете в едно такова приключение. Aurora Borealis трябва да бъде видяно.
Четете още:
Водите на "Св. Ана", които ще ви омагьосат
