Най-голямата заплаха за човечеството - един малък червей

Е дин малък червей поставя под заплаха модерната човешка цивилизация. Живеем в пластмасов свят. Пластмасата е навсякъде, тя се използва в мебелите, електрониката, автомобилите и за опаковане. Пластмасовите опаковки правят възможна глобалната търговия с много продукти, които иначе биха се развалили или превозването им би било твърде скъпо.

Влакно... от стари бутилки

Морски животни поглъщат пластмаса

Пластмасови зъбни колела и в автомобилите?

Пластмасата е и в самите нас. Малки частици от нея се откъсват при триенето с въздуха от предметите, които ни заобикалят и влизат в нашите дробове. Други микроскопични частици попадат в храната и водата на хората от пластмасовите опаковки.

Човечеството произвежда около 300 милиона тона пластмаса всяка година. Близо 10% от това количество се изхвърля в световните океани. В центъра на всеки от тях има по едно огромно пластмасово сметище, което вълните бавно разбиват на все по-малки частици.

Така пластмасата попада в рибата и в кръговрата на водата, а след това с дъжда и храната и в човешката кръвоносна система и дори клетки.

Микропластмасата съставлява около 1% от пластмасовите отпадъци или между 93 000 и 236 000 тона годишно, по данни на Световния икономически форум.

Въпреки това ние продължаваме да използваме пластмаси и както производството, така и потреблението им нарастват всяка година.

Причината е, че пластмасата е биологично неунищожима. В природата няма животно или микроорганизъм, който да се храни с този вид синтетични материали. Металите се окисляват и ръждясват, но пластмасите са вечни. Или поне така се смяташе досега.

Федерика Берточини от Испанската национална изследователска организация (CSIC) съобщи, че е открила, че восъчните червеи са способни да ядат полиетиленова пластмаса. Тя демонстрира на живо откритието си в Мадрид тази седмица.

Въпреки че полиетиленът е една от най-устойчивите форми на пластмаса в света, червеите могат да унищожат материала. Според Берточини 100 червея могат да биоразградят до 92 милиграма полиетилен само за една нощ.

На пръв поглед това изглежда е начинът човечеството да се справи по екологичен път с огромното количество пластмасови отпадъци, което изхвърля в природата всяка година.

Но откритието на Берточини показва, че животът се приспособява. Ако пластмасите влязат в хранителните вериги на биосферата, е само въпрос на време, докато се появят микроорганизми, които да се хранят с тези създадени от човека материали. Щом това се случи пластмасовите опаковки, кутии, елементи, ще бъдат неизползваеми.

Още по-притеснително е какво ще стане тогава с пластмасата в човешките тела. Има вероятност резултатът от биоразграждането на нейните сложни химични съединения  да е токсичен. Така краят на пластмасовия свят, може да се превърне в заплаха не само за човешката цивилизация, каквато я познаваме сега, но и за човечеството.