Мистерията зад най-големия храм в света

П ортугалският монах капуцин Антонио да Мадалена е един от първите западни посетители на Ангкор Ват - най-големият религиозен паметник в света, построен през 12 век в Ангкор, Камбоджа. Някои го смятат за едно от най-важните археологически съкровища. Името му означава "град на храмове". 

За още любопитна информация вижте във видеото 8 факта за Камбоджа

Изящността му не стига да се опише, формите му са като на нито една друга сграда в света. Кулите му не се побират в човешкия гений, разказва BBC. 

ГОЛЕМИНАТА НА ЦЕЛИЯ КОМПЛЕКС Е КОЛКОТО БЕРЛИН

Ангкор Ват е построен от владетеля на Кхмерската империя Суряварман II в началото на XII век в тогавашната столица Ясодхарапура (днешен Ангкор) като държавен храм и бъдещ мавзолей на монарха. Той посвещава храма на бог Вишну. Червената империя изчезва мистериозно три века по-късно. 

Más de un mes en Siem Reap y hoy por fin he disfrutado de este amanecer en el gran Angkor Wat.
Me lo he ganado :) 🌄 pic.twitter.com/JKdCQZpFVa

— Inés Fernández (@Misviajesporahi) 4 март 2017 г.

През 15 век той е открит от европейците, които намират в него нещо загадъчно. 

Описват го като по-величествен от наследството в Гърция или Рим, останал в днешна Камбоджа, за да напомня за варварството, което е извършено спрямо него.

Шест малко известни чудеса на древния свят

Въпреки че Ангкор Ват днес е магнит за туристите, в средата на 90-те години го посещават около 7500 души, а сега - 2,5 милиона.

Ако храмовият комплекс се разгърне, площта му ще е колкото Берлин. 

Храмът има уникална структура - съставен е от три правоъгълни галерии, издигащи се към централна кула, като всяко следващо ниво е по-високо от предходното. 

Откриването на скритата археология в Ангкор е възможно благодарение на въздушно лазерно сканиране от хеликоптери, докато човешкото око вижда отгоре само тропическата гора.

Тази технология помага за откриването на легендарни изгубени градове. 

Технологията Лидар 

Откриха затрупан древен град в Камбоджа 

Историята на храма е могла да стане известна и доста по-рано, но до 1998 г. там е последното убежище на Червените кхмери, фанатичната комунистическа организация, която управлява страната от 1975 до 1979 г., По това време една пета от населението - около 2 милиона, умира от глад. Районът остава осеян с мини.