В ърху каменна стена в двора на родния дом на сър Исак Нютон е намерена рисунка, за която се смята, че е дело на физика.
За откритието направено в Улстхорп, Линкълншър, Англия, където е роден Нютон през 1642 г., съобщава „Националния тръст за обекти с историческа и природна стойност“.
Във видеото горе разберете кои са "гениалните двойкаджии"
Родния дом на бележития учен, както и други обекти с културна стойност, са под закрилата на организацията.
Днес Нютон е известен със своите Закони за движението,
Закона за гравитацията и редица експерименти, с които оставя своя огромен принос към науката.
Момчето и мъжът Хемингуей, запечатани в неговите писма
Преди да стане великият учен, за когото днес всички са чували обаче, Исак е бил просто едно момче. Момче, което очевидно е обичало да рисува по стени.
Смята се, че рисунката е вдъхновена от вятърна мелница,
която се е строяла близко до дома на Нютон в детските му години. Построяването на един механичен обект определено е привлякло вниманието на любопитното момче, смятат от Националния тръст.
New light technology has revealed graffiti thought to have been drawn by a young Isaac Newton on the walls @NTWoolsthorpe: https://t.co/HyTUzunRu6 pic.twitter.com/WJlFQZbRLZ
— National Trust (@nationaltrust) 8 декември 2017 г.
„Младият Нютон е бил впечатлен от механичните обекти и силите, които ги карат да работят“, казва Джим Граватте, мениджър на проект за проучване на дома на Нютон.
„Хартията е била скъпа, а стените на къщата са били пребоядисвани редовно, затова има смисъл в практиката му да ги използва като чернови“, добавя Граватте.
И други рисунки на Нютон са откривани през годините
Още през 20-те и 30-те години на ХХ в. различни наематели на къщата са премахвали слоевете стари тапети и са се натъквали на драсканици на физика под тях.
Разкаянията на Айнщайн в писма до неговия най-добър приятел
През 1752 г. Уилям Стукели, биографик и добър приятел на Нютон, пише: „Стените в дома на Нютон са запълнени с картини, нарисувани от него с въглен. Има птици, зверове, хора, кораби, растения, геометрични фигури, кръгове, триъгълници“, с което потвърждава наличието на много рисунки на младия и може би порасналия Нютон по стените на бащината къща.
Независим консерватор прави случайно откритието,
докато изследва различни места из дома на Нютон и прилага иновативни методи за събиране на информация. Един от тях е т.нар. „Reflectance transformation imaging“, при който чрез осветяване на определен обект от много и различни ъгли учените успяват да заснемат трудно забележими детайли от повърхността му.
Нютон ще е герой на криминален трилър
Такъв е и случаят с избледнялата картина на Нютон. Крис Пикъп, независим консерватор, успява да заснеме рисунката, облъчвайки каменната стена в дома на Нютон с много светлина.
„Невероятно е да използваш светлината, която Нютон е разбирал по-добре от всеки преди него, за да разбереш повече за живота му в Улхстроп. Надявам се, че чрез тази техника ще успеем да открием още за него като мъж и момче и ще хвърлим светлина върху това, как е работел необикновеният му мозък“, споделя Пикъп пред медиите.
Младият Нютон
Нютон, син на фермер, е роден през 1642 г. в Улхстроп, Линкълншър, Англия.
Той е приет в Кеймбридж през 1661 г. Четири години по-късно, заради избухналата чумна епидемия, учебното заведение временно затваря врати. Това го кара да се завърне в родния си дом.
По-късно от негови разкази става ясно, че някъде по това време вижда падащ плод от дърво, но никъде няма доказателства, че ябълката е ударила главата му. Наблюденията му го карат да се замисли защо плодовете падат винаги право на земната повърхност, а не се движат настрани или нагоре. Така той успява да създаде своя закон за гравитацията.
Ябълковото дърво продължава да расте и до днес в родния му дом.
Пещерни рисунки на самотен остров разказват за една изчезнала култура
За още новини и интересни материали харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
Вижте още нашата поредица от три части:
Спорни изобретения: Александър Бел и телефона
