Т ази година се навършват 73 години от приключването на Блокадата на Ленинград (дн. Санкт Петербург), която продължава от 8 септември 1941 до 27 януари 1944 г., което прави 2 години, 4 месеца, 2 седмици и 5 дни.
Тя е една от най-продължителните и опустошителни обсади и води до пълната разруха на града. За целия период са загинали над 1,5 млн. души, сред които както военни, така и цивилни.
Остават живи само 700 000 души, от които 300 000 са военни, дошли от други части на страната, за да помагат в обсадения град, а останалите са деца, мъже и жени.
Над милион души са в града, когато е блокиран
Скоро порциите са намалени на половина, защото хората са много, а храната не достига. До средата на ноември 1941 г. работниците получават по 250 гр., а след това само 125 гр. до края на обсадата.
The voices from the Siege of Leningrad will haunt you. It is time they were heard. https://t.co/Vx1O2urzk6 via @StribBooks
— Harvard Press (@Harvard_Press) 6 февруари 2017 г.
В тефтерчето на 12-годишната Таня Савичева е открито това:
„28 декември 1941 г. – Женя умря. 25 януари 1942 г. – баба умря. 17 март – Льока умря. 13 април – чичо Вася умря. 10 май – чичо Льоша умря. 13 май в 7:30 сутринта – мама умря. Савичеви са мъртви, всички са мъртви. Само Таня остана. “
Не е ясно какво се случва с Таня, вероятно я сполетява същата съдба като на семейството й. Известна е обаче историята на друго сираче – Ирина Богданова.
8-годишната Ирина остава съвсем сама,
след като майка й, баба й и леля й умират през февруари 1942 г. Тя прекарва цели 10 дни с безжизнените им тела, преди да бъде открита и изпратена в сиропиталище. В дома за деца не й се случва нещо по-приятно. Една сутрин се буди и осъзнава, че момичето, с което дели леглото си е мъртво.
И това са само два примера от хилядите други, показващи как обсадата изцежда бавно и мъчително живота от хората в Ленинград и затрива цели семейства, дори родове.
През първата година от блокадата дажбите намаляват пет пъти
Първите две промени са от септември 1941 г., през октомври дажбите намаляват още веднъж, а през ноември още два пъти.
През зимата на 1941 – 1942 г. се появяват данни за канибализъм. Хората прибягват до крайни мерки, за да оцелеят.
Когато всички птици, плъхове и домашни животни са изядени от прегладнелите жители на града, в „хипермарекета“ още през ноември 1941 г. се появяват сандвичи с кайма от човешко месо. Много от телата, пристигащи на гробищата, били с липсващи части.
2000 души са арестувани за канибализъм,
сочат полицейски доклади от този период. 586 от тях са екзекутирани, защото са убили жертвите си. Според данните на полицията повечето арестувани са жени – майки, които задушавали най-малките си деца, за да нахранят по-големите си.
През 1942 г. след затоплянето градините раждат плодове и зеленчуци, доста от жителите на града вече са измрели и гладът временно е редуциран. Но обсадата продължава до 1944 г., а съдбите на хората, загебили повечето си близки, не стават по-леки.
Във видеото вижте как отбелязват 73-годишнината от падането на блокадата в Санкт Петербург:
Вижте още:
Животът във Варшавското гето по времето на Втората световна война
От Иосеб Джугашвили до Йосиф Сталин: житейският път на съветския лидер в снимки
