О коло 50% от домакинствата в страната нямат компютър, а този дял нараства до 68% в селата. Близо 1/3 от къщите в малките населени места все още са лишени и от канализация.
Големият проблем с ниските доходи в България
За първи път средната заплата в България мина 1000 лв.
Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) относно доходите, потреблението и материалното положение на българите през 2016 година.
Средностатистическият българин консумира по-малко алкохол, цигари и тестени изделия. Той яде повече плодове и зеленчуци, доходите му се повишават, а разходите намаляват.
Осреднените стойности за цялата страна обаче не отчитат особеностите в отделните региони, както и демографските различия в домакинствата.
Същевременно 1,7% от домакинствата у нас не могат да си позволят никаква телефонна линия. Още 6,4% имат само стационарен телефон.
По този и други показатели за материални лишения явно ще останем "първенци" в ЕС, заедно с Румъния. .
Над 5% от домакинствата у нас не притежават пералня поради финансови причини, а 14,6% не могат да си купят и поддържат автомобил.
Телевизорът явно е най-достъпен сред проверените уреди за масова употреба - той се притежава от 99% от домакинствата у нас.
Доходите продължават да нарастват, поне в общ план
С 4,3% нараства средният годишен общ доход на човек от домакинство. За 2016г. той е 5 167 лева.
Увеличават се и средните разходи - с 1,9% до 4755 лева на човек.
В по-дълъг план, между 2008 и 2016г., доходите са се увеличили 1,5 пъти. Въпреки това, около 1 милион души продължават да живеят с 237 лв. или по-малко на месец.
Работодатели издевателстват над работниците у нас
Минималната работна заплата става 460 лв.
През 2016г. средният доход на член на домакинство от работна заплата е 2807 лева. Относителният й дял в общия доход е 54,3%, което е спад с 0,7% в сравнение с 2015 и нарастване с 2,4 на сто от 2008 насам.
С 10,9% намаляват доходите от самостоятелна заетост. Те обаче са нараснали 1,2 пъти от 2008 насам.
Човек от домакинство средно получава 1 611 лева от социални трансфери - пенсии, обезщетения за безработни, детски надбавки и други помощи.
Дялът на социалните плащания в общия доход на домакинствата се увеличава с 4,1% до 31,2%.
В този сегмент от бюджета доминират пенсиите, които през 2016г. съставляват 27,7% от общия доход на домакинствата у нас.
С 0,5% са намалели разходите за храна,
като този показател се смята за един от индикаторите на благоденствието. Колкото по-голям е дялът на храната в общите разходи на едно домакинство, толкова по-малко други неща могат да си позволят хората в него - материални покупки, почивки и т.н.
В момента средното българско домакинство разходва 30,8% от средствата си за храна.
Покачват се обаче разходите, свързани с жилището, включващи сметките за ток, вода и парно, както и средствата за поддръжка и ремонт. Там отиват средно по 856 лева на човек от домакинство или с 2% повече от миналата година.
Увеличават се също разходите за данъци, здравеопазване, съобщения, социални осигуровки и облекло, сочат данните на НСИ.
Според #НСИ българите еволюират в по-висш вид - хранят се с повече фотонна енергия и с по-малко материална #храна.Очаквано #доходи'те растат
— The Plan (@TwittThePlan) June 13, 2016
По-малко пиене, пушене и тестени изделия
С 1,5 кг. на човек е намаляла консумацията на хляб и тестени изделия. В момента българинът яде средно по 88кг. такава храна на година.
С около 1,5 килограма на човек пък се е покачила консумацията на плодове и зеленчуци.
На годишна база потреблението на алкохол намалява от 29,2 на 27,3 литра на човек, а това на цигари от 647 на 639 броя.
Някои от основните хранителни продукти стават по-достъпни, други вече не можем да си позволим толкова лесно.
Нараства покупателнта ни способност спрямо яйцата, свинското месо, ябълките, белия хляб и захарта. По-малко достъпни са неща като картофи и грозде.
Повечето от българските домакинства (89,7%) продължават да живеят в собствено жилище, а над 8 на сто притежават и второ.
Под наем са 4% от изследваните, а около 6,3% ползват жилище, за което не плащат нищо.
