В Националния исторически музей може да бъде разгледана изложбата “Претвореното сътворено”, която представя женски костюми, а също и автентични елементи от традиционно женско облекло от края на XIX и началото на XX век, предаде репортер на БГНЕС.
Макетите с носии са дело на реставратора Антония Велева, която е събрала носии от няколко етнографски области - Балкана, Добруджа, Родопите, Пиринския край и Софийския край.
Вижте снимки от изложбата в галерията ни
На изложбата може да се види и т.нар. саяна носия, която е наречена така заради горната дреха, наречена "сая". Тази дреха е дълга до под коляното и е отворена по цялата дължина на предницата. Изработва се от памучни или вълнени тъкани платове, а престилката е задължителна и при нея преобладава червеният цвят със стилизирани флорални и геометрични орнаменти.
Представени както ежедневни, така и официални носии, а също и носии за различни сезони.
Вижте и как да станеш част от картините на талантливи творци
Българин попадна в топ 20 на National Geographic за 2016 г.
Представена е и сукманена носия, която има за основа риза, върху която се облича сукманът. Украсата е върху деколтето и ръкавите, когато има такива, защото сукманите по принцип са без ръкави, но в различни краища има изключения. Към сукмана има и престилка, която първоначално е пазела сукмана, но по-късно се превръща в най-богато украсената част на носията.
Вотиви - малките оброчни фигурки открити из цяла България
Тракийските принцеси - суетни и перфектни
Специално място в изложбата заема сокаеното забраждане на жените. Сокаят е всекидневен женски накит за глава, който се носел от третия ден на сватбата до края на живота. Металните части от сокаят - кръжило, пелешки и обици, са дарявани на жената от свекъра при посрещането й в новия дом.
Известни са три вида сокай - габровски, килифаревски и ловешки като разликите между тях са във вида на шевиците и част от елементите по украсата. Учените предполагат, че този тип забраждане е свързан още с Второто българско царство и е свързан с болярските костюми във Византия и България.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!