С редният размер на бързия заем е 400 лева, доста по-рядко достига до 1000-2000, а с него се покриват най-вече разходи от длъжника.
Една от причините сумата да се тегли предпазливо са случаите, в които върнатите пари след това са със 150 процента лихва:
„Преди няколко години бързи кредити теглеше човек със средно образование и ниски доходи. Сега с дигитализирането на услугите, с по-лесния достъп се наблюдава една тенденция все по-млади хора – до 30 години и с висше образование да се възползват от тази услуга”, обясни Николай Цветанов от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране пред NOVA.
„Декември е месецът, в който най-много развързваме кесията.
В месеците след това идват и големите сметки за ток и отопление”, коментира Димитринка Гринко от Асоциацията на колекторските фирми.
Именно настоящият момент в годината било и времето, в което бързите кредити се теглят най-много.
Заради високите зимни сметки, пътувания по празниците и купените подаръци, Николета Величкова също прибегнала до този вариант.
Сметката обаче отново не излязла:
„Разбираш го, когато дойде време да платиш – никой не ти предлага договор да разпишеш, не отиваш в офис – всичко е "отиваш, дават ти парите и си тръгваш" – и после разбираш, че трябва да върнеш 150% отгоре.
Когато човек е в безизходица се стига и до такава ситуация”, коментира още Николета.
В България: Бързи кредити за 2 милиарда лева
За какво не стигат парите на българина
Въпреки това се оказва, че да се вземе бърз кредит също не е лесно. Само един от десет кандидати за заем е одобрен, показват данните на бранша.
Затова и лошите бързи кредити са под 3 %.
От лоялните фирми пък съветват клиентите да четат всичко в представения им договор. Ако такъв няма, да не се съгласяват на условията изобщо.
И напомнят –
„ако срещу рекламата няма име на лицензирана финансова институция, или търговец, помислете“...
От Комисията за защита на потребителите предупреждават, че на рекламите, залепени по дървета и различни сгради основното, което се набива на очи е сумата и достъпността. Но често се пропуска допълнителната информация:
„Тогава, когато един търговец не е готов да сложи името и марката си пред рекламата за продукта – това е една гаранция, че той се страхува от нещо. Можем да стигнем до нелицензирани компании, измамници – които въобще не са финансови институции, или банки, които нямат право да предоставят такива услуги – които устно обещават една цена на услугата, а после изискват друга и се стига и до тормоз на потребителя”, коментира Николай Цветанов от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране.
