Експерт: В България почти няма средна класа, нещастни сме

„В България имаме една особеност – почти нямаме средна класа. Имаме бедни и много богати хора“, коментира в интервю за Агенция „Фокус“ финансовият експерт Мика Зайкова.

„Казвам го абсолютно категорично по простата причина, че 80% от хората получават доходи под средната работна заплата и то доста. Те нямат ония елементарни 566 лв., които колегите от КНСБ изчислиха, че са необходими на един човек, за да се издържа и да може да си плаща сметките. А 35%, според българската статистика и Евростат, от хората в България са в крайна бедност. Те имат доходи под прага на бедност“, посочи Зайкова.

Бизнесът: Не трябва държавата да определя минималната заплата

Неудобната истина за доходите у нас

Колко взима българинът и колко средният европеец

Според нея това са 70% от пенсионерите и т.нар. „работещи бедни“.

„Ние сме рекордьори по броя на работещи бедни. Нищо, че г-н Бойко Борисов каза, че почти нямаме безработица. И какво от това, след като имаме 700 000 работещи бедни. Хора, които работейки 8 часа с труда си, не могат да покриват разходите си“, допълни тя.

Според нея средната работна заплата не е онзи фактор и не може да бъде показателна за темповете на доходите в България.

Зайкова цитира и други данните на Евростат, според които 56,4% от българите не могат да си позволят почивка. Оказва се, че България не е най-последна в тази класация.

„Има по-назад от нас и това са Румъния и Хърватия, при които 66% и 62% съответно не могат да си позволят почивка. Има обаче една особеност, българите се чувстват нещастни, докато румънците, които имат по-висок процент на невъзможност не се чувстват така и аз мисля, че това се дължи на факта, че те работят и в по-добри условия, разполагат с повече пари, но имат може би претенциите си към почивка с по-висок стандарт. Освен това много от тях идват в България, където им е евтино“, коментира Зайкова.

„Работата е там, че болшинството от българите използват лятната си почивка, за да могат да отидат на село или там, където имат земя, да съберат нещо, което са насадили и да си направят зимнина. Българският народ е един от малкото европейски народи, ако не и единственият, които правят зимнина. Това е, защото нямат възможност да си купят, тъй като доходите им са ниски”, подчерта Зайкова.

По нейните думи наистина през 2016 г. е имало оживление в икономиката, което е дало възможност през 2017 г. леко да се побутне минималната работна заплата, която евентуално служи като катализатор на другите доходи, но това все още не е достатъчно, защото почивката е елемент от стандарта на живот.

„А стандартът на живот в България едва през миналата година достигна нивото на този преди промените. Трябваше да чакаме 27 години, поради разрухата, която сами си създадохме чрез разбойническа приватизация, корупция. Хората да обеднеят и да има огромно неравенство. Не забравяйте, че в България тенденцията на неравенството се влошава. Ако през 2016 г. разликата между 20-те процента най-бедни и 20-те процента най-богати в страната, е била 6,1 пъти, то през 2017 г. тя вече е 7,1 пъти“, обясни Зайкова и посочи, че част от хората продължават да обедняват, докато други все повече забогатяват.

„Така неравенството се увеличава. Това създава напрежение, усещане за липса на перспектива и лишава хората от възможността да почувстват щастие. Щастието е малко имагинерен елемент в живота на човека, но е важен - показва как човекът се усеща и какво очаква от бъдещето си. Това е световна тенденция и продължаването на задълбочаването на неравенството води до високо напрежение между отделните слоеве на население“, смята Мика Зайкова.