Р едица критики отправя към България в годишния си доклад международната неправителствена организация за човешки права „Амнести интернешънъл”. Акцент в миналогодишния доклад бе лошото отношение към бежанците.
Докладът, който съдържа 408 страници и разглежда 159 държави, посочва, че 2016 г. е била годината, в която "циничното използване на риториката "ние срещу тях", омразата и страха е придобила глобална популярност до ниво, невиждано от 30-те години на миналия век", когато Адолф Хитлер идва на власт в Германия.
Организацията изтъква, че страната ни е нарушила международния правов принцип за забрана за връщане на лице-жертва на нейния преследвач, това, че парламентът е приел през септември 2015 закон, забраняващ носенето на бурки на обществени места.
Българската полиция задържа турския гражданин Абдула Буюк,
който постоянно пребиваваше в България от края на 2015, и тайно го предаде на турските власти, посочва „Амнести”.
България върнала "предателя" на Турция
Властите действаха на базата на международна заповед за арест от Интерпол, издадена по искане на турското правителство, което изисква Буюк да бъде екстрадиран по обвинения в пране на пари и тероризъм и връзки с гюленисткото движение след опита за преврат в съседката. Тогава омбудсманът заяви, че връщането му противоречи на българската конституция, на националното законодателство и на международните юридически задължения на България.
За забраната на бурките „Амнести” посочва, че в България
много малко жени покриват напълно лицето си, но забраната може да накърни правата на жените мюсюлманки от етнически турски или цигански произход.
Скандал в парламента заради закона за бурките
С бурка вече само вкъщи и в храма
Отбелязано е и че социалното изключване и широко разпространената
дискриминация спрямо ромските деца продължават.
Комитетът на ООН за защита на децата изрази загриженост за продължаващия ограничен достъп на ромски деца до образование, здравеопазване и подходящо жилище.
Ромите остават очевидно преобладаващи в „специални” училища, институции за психично болни и центрове за задържане на непълнолетни. Властите продължават да извеждат насилствено роми от домовете им без да им предоставят друго подходящо жилище и много семейства стават бездомни.
Изтъкнати са високите равнища на ксенофобия
и нетърпимост в България, насочени към групи, включващи бежанци, лица, търсещи убежище, и мигранти, които остават особено уязвими за насилие и тормоз.
"Амнести": България снабдява с оръжие режима в Египет
"Амнести" с остра критика към България за бежанците
Правителството не успя да се противопостави на климата на нетърпимост и някои държавни служители често използват език на дискриминация и ксенофобия, посочва „Амнести”. През април 2015 местни и международни медии излъчиха кадри за т.нар. „доброволни гранични патрули”, които обикалят и задържат иракски и афганистански мигранти, които се опитват да пресекат границата откъм Турция, преди да ги предадат на полицията.
Ловецът на бежанци на разпит, отвън: "Динко е герой"
Граждански арест в гората - вижте новите ловци на мигранти
Тези незаконни „граждански арести” първоначално бяха широко поощрявани от властите и някои слоеве на обществото. След оплакване на Българския хелзинкски комитет местната полиция арестува някои от нарушителите и МВР направи изявления, в които иска от гражданите да се въздържат от залавяне на бежанци, хора, търсещи убежище и мигранти.
Припомнете си и видеото с арест в Странджа:
Като цяло според доклада
светът е станал по-опасно и по-мрачно място, а причина за това са политиците, които насаждат омраза.
Правозащитната организация подчертава, че 2016 г. е била годината, в която "циничното използване на упреците, омразата и страха е стигнало до ниво, невиждано от 30-те години на миналия век".
По данни на доклада сред политиците, които разединяват хората, са Доналд Тръмп, Реджеп Ердоган, Виктор Орбан и филипинския президент Родриго Дутерте.
Като пример се посочва блокирания от американски съд указ на Тръмп, който затваряше временно границите на САЩ за бежанците и за гражданите на 7 страни с преобладаващо мюсюлманско население. Като друг пример се цитира и "незаконното и безотговорното" споразумение, сключено между ЕС и Турция, позволяващо да се изпращат кандидати за убежище обратно в Турция.
"Отровната риторика, използвана от Тръмп в предизборната му кампания илюстрира една глобална тенденция към по-гневни и по-разделящи политики", посочва
Сред примерите са и унгарският премиер Орбан е нарекъл мигрантите "отрова", крайнодесният холандски лидер Герт Вилдерс е говорил за "мароканска измет", а холандският премиер Марк Рюте е написал отворено писмо, което приканва мигрантите да се държат "нормално или да се приберат у дома".
