П редставители на екокоалицията "За да остане природа в България" и на сдружението "Да запазим Корал" настояха на пресконференция в БТА за спешни промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), за да се прекрати незаконното строителство.
През годините са одобрявани общи устройствени и подробни устройствени планове, издавани са разрешителни за строеж, в нарушение на много закони, което продължава и сега, коментира Александър Дунчев от екокоалицията.
Затова настояваме чрез добавка в ЗУЧК да се определи срок на действие на тези планове до 10 години и да се забрави всичко преди 2014 г., а ако някой иска да застроява - да мине процедурите отначало, заради новото екологично законодателство, каза той.
От коалицията настояват още чрез ЗУТ всички устройствени планове и разрешителни за строеж, одобрени в нарушение на екологичните закони, да бъдат приети за недействащи и инвеститорите да преминат по цялата нужна процедура.
Настояваме Народното събрание да въведе в българското законодателство решението на Орхуската конвенция от 2012 г., с което се дава възможност за обжалване на актовете на кметове и общински главни архитекти, когато са налице нарушения на екологичното законодателство, каза още Дунчев.
По думите му, ако гражданите са имали повече възможности да реагират през годините, са щели да спасят поне част от дюните по Черноморското ни крайбрежие.
Тома Белев от екокоалицията коментира, че съгласно действащото законодателство всяко строителство в страната подлежи на преценка за необходимостта от ОВОС или от съвместимост със зоните от екомрежата НАТУРА 2000, до публикуването на кадастралните карти на дюните.
Инвеститорът на плажа "Корал" има разрешително за строеж, а няма тези документи, като се позовава на кадастрална карта на плажа, а не на дюните, подчерта той.
Белев изрази надежда министър Павлова да спази обещанието си за въвеждане на две инстанции за производствата по актове на ДНСК.
Наличието само на една инстанция дава "маша за корупция" в ръцете на административните съдии в областните градове, коментира той.
Екоактивистите призоваха информацията за дюните да се предостави в цифров вид и поеха ангажимент да я синхронизират с "Гугъл мапс", така че всеки гражданин да може да подава информация за нарушения на територията на дюни.
