Национални
- Адвокати и лекари
- Артисти и спортисти
- Блондинки
- Герои от приказките
- Животните
- Компютърни
- Луди
- Любими герои
- Митничари и военни
- Мръсни
- Мутри
- Национални
- Началници и секретарки
- Овчари и ловци
- Пияници и наркомани
- Политически
- Полицаи и пожарникари
- Радио Ереван
- Разни
- Семейни
- Сервитьори и продавачи
- Старост- нерадост
- Студенти и ученици
- Тъщи
- Църква
- Черен хумор
- Шофьори и пилоти
Национални
-
Двама габровци нахлуват при лекаря: - От какво се оплаквате? - Глътнах един лев... - А вие? - Ами, лева е мой!
-
В пернишка болница: - Господине, вие имате повече счупвания, отколкото изгаряния...! - Епа, оти ме гасия с лопати!
-
Габровец праща писмо до родителите си: "Мамо, тате, изпратете ми 2 лева, да се снимаме с годеницата ми, да я видите." Получил отговор: "Пращаме ти 1 лев. Снимай само годеницата си, тебе си те знаем..."
-
Реклама: Елате в България! Вашата кола вече е тук.
-
Студент изпраща писмо до свой приятел. Накрая като послепис пишело: "Бих ти изпратил петте лири, които ти дължа, но вече запечатах писмото."
-
На габровец му дошли гости. По едно време жена му казала: - Няма ли да предложиш на гостите нещо освежително? - Разбира се,твърнал габровецът. И отворил широко прозорците.
-
Габровец тръгнал на излет с колега, но скоро се върнал. - Какво стана, питала жена му. - Ами, колегата не носеше нищо за ядене.
-
Двама габровци разговарят: - Защо досега не си съобщил в полицията за открадната ти кола? - Чакам крадците да я пребоядисат и тогава.
-
Петроград, Финландската гара. Ветровит април. Ленин се качва върху бронетранспортьора "Остин-Путиловец" и вдига ръка. Събралото се множество утихва като един, всички са втренчили взор в очакване. Ленин, усмихвайки се неловко: - Другари! Революцията се отлага! Всички са смаяни. Матрос гледа потресено селянка, окъсан работник недоумяващо мачка каскета към гърдите си, баба притиска към парцаливите си поли разплакано внуче. - Но защо? Защо?! - носи вятърът шепот от всички страни и го завихря по особ Още...
-
Санкт Петербург, октомври 1917 година. Късно вечерта 80-годишната графиня Оболенска седи в будоара си, реди пасианс и пуши от дълго цигаре. Отвън непрекъснато се гърми, чуват се викове, стонове и взривове. - Наташа! - вика графинята своята прислужница. - Какво става, за Бога?! - Революция, Ваше благородие! - откликва Наташа. - Така ли?! И за какво се борят? - Искат да няма богати... Старата дама замислено дръпва от цигарето и отронва: - Хм..., интересно... Моят дядо, Дмитрий Александрович, беше Още...