Моше е студент в Оксфорд. Явява се на изпит, който трябва да продължи шест часа. След като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът се приближава към него.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега!
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли Ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам
- Но защо решихте, че Ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден-днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.

0 19 4 10

Още вицове

  • Петка щял да ходи за риба и отишва за съвет при Чапай:
    - Абе, Чапай, ти как ги вадиш тия червеи.
    Чапай му казва:
    - Ами виж сега, вземаш един акумулатор, две жици и допираш двата полюса до земята и те сами излизат.
    Отива Петка за риба обаче се връща целия син и подут от бой. Чапай го пита:
    - Какво стана бе, направи ли нещо?
    Петка:
    - Да бе направих, допрях жиците обаче нищо не излезе и аз взех жиците за високо напрежение и ги допрях до земята и взеха да излизат, ама не червеи ами миньори!

    207 1585 400 1015
  • Разговарят Мюлер и Щирлиц:
    Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове?
    Щирлиц трескаво мисли: "За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката."
    Мюлер: Щирлиц, не ме гледай, а си закопчай ципа на панталона!

    35 316 73 175
  • Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда - от храстите просветват две очи.
    - Мюлер! - мисли Щирлиц.
    - Ти си Мюлер - мисли вълкът.

    31 198 72 174
  • Учителката идва на посещение в дома на Иванчо.
    - Ще извикаш ли родителите си?
    - Не мога, в спалнята са.
    - А скоро ли ще излязат?
    - Едва ли, пробутах им лепило вместо вазелин.

    27 276 75 273
  • Децата в училище пишат съчинение на тема "Зима е". Учителката кара Иванчо да прочете на глас съчинението си. Той започва: "Зима е. Всичко е покрито със сняг. Реката е замръзнала. На леда се ебат два вълка."
    - Леле, Иванчо - прекъсва го учителката - ама че неудобно!
    - Разбира се, че е неудобно. - отговаря Иванчо. - Лапите им се плъзгат.

    34 410 73 185