Любими герои

Любими герои

  • Седи Иванчо и гледа през прозореца. По едно време тича при майка си: - Мамо, мамо, татко си идва! Какво ще му покажем първо - моя бележник или новото ти палто?

    1 5 1 13
  • - Всичко е преходно в живота! - каза бай Иван, на когото му свърши бирата и мина на ракия.

    0 0 0 1
  • Семейството на Иванчо е в кухнята. Баща му гледа съсредоточено някакво телевизионно предаване, а майка му готви. Изведнъж Иванчо, който си пише домашното пита баща си: - Тате, кажи ми къде се намират Балканите? - Не знам, питай майка си, тя подрежда всичко.

    1 2 0 21
  • Иванчо получил забележка в училище за лошо поведение. Майка му го поучава: - Дръж се прилично! Взимай пример от баща си! - Но той е в затвора!!! - Да, но го пускат за добро поведение.

    1 2 3 17
  • Петка се оплаква на Чапаев: - Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. - Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

    1 4 1 1
  • Иванчо пита баща си: - Тате, истина ли е, че вещици има само в приказките? Бащата, поглеждайки към кухнята: - Едно време и аз така мислех...

    1 16 1 4
  • Петка се оплаква на Чапаев: - Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. - Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

    0 1 1 1
  • Дете моли баща си след новогодишните празници: - Тате, ти ми обеща! Хайде, моля те, купи ми барабани! - Иванчо, остави ми не мира сега! Шумът на работното ми място е достатъчен и без барабан. - Купи ми, бе тате! Обещавам, че ще свиря на тях само, когато спиш.

    0 4 0 0
  • Учителката, забелязвайки, че Иванчо сяда все на последния чин, го пита: - Иванчо, защо винаги сядаш на последния чин? - Госпожо, баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви.

    0 2 0 1
  • Дълбокият смисъл на баснята за лисицата, враната и сиренцето се състои в това, че едва когато загубва сиренцето, враната се сдобива със свобода на словото.

    0 7 2 14