Червената шапчица, А. и Б. Стругацки - Е, така нещата ще тръгнат по-бързо, - каза Редхът. - Гала! - изкрещя той към кухнята. - Дълго ли още ще ни мориш от глад?... Заради тебе се старае, - обясни той по-тихо на Хънстман. Сто процента, сега приготвя любимите ти питчици, с мидички, отдавна ги пази тя, видях я... А как са работите в Забранената Гора? Нещо новичко? Казват, сега там всички пътечки и храстчета са ви означени, автоматчета, дето им ги пробутваш, щъкат ли щъкат, ама полза - никаква... Хънтсман се хвана да разправя за неразбориите с фактурите и докато говореше, до него неусетно приседнаха Шапчицата и Вълка. Шапчицата постоя, после сложи на масата бледите си ръчички и изведнъж, със съвършено детско движение, но без да променя застиналата маска на неподправен ужас на лицето си, се облегна на рамото на Вълка. Той не помръдна. Устата му, с бездънното гърло зад нея си стоеше все така отворена, а зъбите и провесения език блестяха, отразявайки светлината на голата крушка над тях. Хънтсман, продължавайки да бъбри, си помисли, гледайки тези невероятни творения на Забранената Гора: "Господи, какво ОЩЕ?" Какво още трябва да се появи оттам, за да се освестим? Малко ли ни е ТОВА? ...О, да, той знаеше, че е малко? Знаеше, че милиарди и милиарди не знаят нищо или нищо не искат да знаят, а ако узнаят, то ще се почудят десетина минути, ще се ужасят и... ще претръпнат. И всичко ще си бъде пак същото? - Какво си ги зяпнал? - приглушено попита Редхът. - Не се безпокой, нещо няма да й направи. Не и сега. Навярно ще разказват приказката довечера, ама тя ще е като нова 15-20 минути след като свършат, и той също, и бабата - ти нея не я познаваш? И даже ще са по-здрави отпреди, нали това го доказаха миналата година... - Да, знам, - отвърна Хънтсман и пресуши чашата си на един дъх. Влезе Гала и остави на масата чинийка питки за него. После приседна и майчински привлече Шапчицата в скута си. Вълкът направи крачка напред и се сви в краката й, изолирайки я от търговеца. После близна леко Гала по глезена. - Е, момчета, - каза възхитено Редхът, - сега вече веселбата ще потръгне!...

0 0 1 6

Още вицове

  • Червената шапчица си вървяла по пътеката из гората, когато я срещнали 40-те разбойници. Обградили я и започнали да и се изреждат. Като свършили, главатарят я попитал:
    - Сега, като закъсня толкова много, какво ще кажеш на майка си?
    - Че си вървях в гората, когато ме срещнаха 40-те разбойници и ми се изредиха по два пъти.
    - Но ние нали минахме само по веднъж?
    - Какво, вие бързате ли?

    46 523 144 265
  • Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата:
    - Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
    - Ами няма.
    И продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка:
    - Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
    - Ами няма.
    И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека:
    - Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
    - Ами има.
    - Казвай.
    - Може ли да не дойда?
    - Може.

    27 297 38 100
  • Вълкът върви из гората и вижда насреща си Червената шапчица.
    Придърпва я в храстите и й шепне на ухото:
    - Мечтаеш ли за голяма и чиста любов?
    - Да.
    Събаря я на тревата и я оправя. Червената шапчица се надига и казва:
    - Абе не знам дали ти е чист, ама какво ме баламосваш че ти е голям?

    4 40 10 26
  • Вървяла си Червената Шапчица из гората и ненадейно паднала нощта.
    ... и я смазала.

    0 12 7 32
  • Вървяла си Червената шапчица през гората и срещнала Кумчо Вълчо.
    - Къде отиваш ма, путко заспала? - попитал вълка.
    - Аз не съм путка заспала, аз съм Червената шапчица.
    - Ами къде ти е тогава червената шапчица?
    - Въййй, к'ва съм путка заспала...

    4 28 8 18