- Адвокати и лекари
- Артисти и спортисти
- Блондинки
- Герои от приказките
- Животните
- Компютърни
- Луди
- Любими герои
- Митничари и военни
- Мръсни
- Мутри
- Национални
- Началници и секретарки
- Овчари и ловци
- Пияници и наркомани
- Политически
- Полицаи и пожарникари
- Радио Ереван
- Разни
- Семейни
- Сервитьори и продавачи
- Старост- нерадост
- Студенти и ученици
- Тъщи
- Църква
- Черен хумор
- Шофьори и пилоти
Червената шапчица, А. и Б. Стругацки - Е, така нещата ще тръгнат по-бързо, - каза Редхът. - Гала! - изкрещя той към кухнята. - Дълго ли още ще ни мориш от глад?... Заради тебе се старае, - обясни той по-тихо на Хънстман. Сто процента, сега приготвя любимите ти питчици, с мидички, отдавна ги пази тя, видях я... А как са работите в Забранената Гора? Нещо новичко? Казват, сега там всички пътечки и храстчета са ви означени, автоматчета, дето им ги пробутваш, щъкат ли щъкат, ама полза - никаква... Хънтсман се хвана да разправя за неразбориите с фактурите и докато говореше, до него неусетно приседнаха Шапчицата и Вълка. Шапчицата постоя, после сложи на масата бледите си ръчички и изведнъж, със съвършено детско движение, но без да променя застиналата маска на неподправен ужас на лицето си, се облегна на рамото на Вълка. Той не помръдна. Устата му, с бездънното гърло зад нея си стоеше все така отворена, а зъбите и провесения език блестяха, отразявайки светлината на голата крушка над тях. Хънтсман, продължавайки да бъбри, си помисли, гледайки тези невероятни творения на Забранената Гора: "Господи, какво ОЩЕ?" Какво още трябва да се появи оттам, за да се освестим? Малко ли ни е ТОВА? ...О, да, той знаеше, че е малко? Знаеше, че милиарди и милиарди не знаят нищо или нищо не искат да знаят, а ако узнаят, то ще се почудят десетина минути, ще се ужасят и... ще претръпнат. И всичко ще си бъде пак същото? - Какво си ги зяпнал? - приглушено попита Редхът. - Не се безпокой, нещо няма да й направи. Не и сега. Навярно ще разказват приказката довечера, ама тя ще е като нова 15-20 минути след като свършат, и той също, и бабата - ти нея не я познаваш? И даже ще са по-здрави отпреди, нали това го доказаха миналата година... - Да, знам, - отвърна Хънтсман и пресуши чашата си на един дъх. Влезе Гала и остави на масата чинийка питки за него. После приседна и майчински привлече Шапчицата в скута си. Вълкът направи крачка напред и се сви в краката й, изолирайки я от търговеца. После близна леко Гала по глезена. - Е, момчета, - каза възхитено Редхът, - сега вече веселбата ще потръгне!...
Още вицове
-
Червената шапчица си вървяла по пътеката из гората, когато я срещнали 40-те разбойници. Обградили я и започнали да и се изреждат. Като свършили, главатарят я попитал:
- Сега, като закъсня толкова много, какво ще кажеш на майка си?
- Че си вървях в гората, когато ме срещнаха 40-те разбойници и ми се изредиха по два пъти.
- Но ние нали минахме само по веднъж?
- Какво, вие бързате ли? -
Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата:
- Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
- Ами няма.
И продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка:
- Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
- Ами няма.
И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека:
- Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
- Ами има.
- Казвай.
- Може ли да не дойда?
- Може. -
Вълкът върви из гората и вижда насреща си Червената шапчица.
Придърпва я в храстите и й шепне на ухото:
- Мечтаеш ли за голяма и чиста любов?
- Да.
Събаря я на тревата и я оправя. Червената шапчица се надига и казва:
- Абе не знам дали ти е чист, ама какво ме баламосваш че ти е голям? -
Вървяла си Червената Шапчица из гората и ненадейно паднала нощта.
... и я смазала. -
Вървяла си Червената шапчица през гората и срещнала Кумчо Вълчо.
- Къде отиваш ма, путко заспала? - попитал вълка.
- Аз не съм путка заспала, аз съм Червената шапчица.
- Ами къде ти е тогава червената шапчица?
- Въййй, к'ва съм путка заспала...