Червената Шапчица, Сър Артър Конан Дойл - Холмс, бихте ли погледнали за момент? Приятелят ми с известно неудоволствие се откъсна от цигулката, на която безуспешно се мъчеше от около половин час да транспонира основната тема от "Концерт за английски рог и оркестър" на Берлиоз, и се приближи до прозореца. - Какво бихте казали за младата особа с кошница за пикник в ръка и наметало с червена качулка, която се приближава от ъгъла? - Като начало, Волфсън, бих отбелязал, че вече сте женен мъж... Но извън това, то тази 16-годишна блондинка от Есекс, пристигаща от Падингтън Стейшън и по пътя си спирала в хлебарницата на моя стар приятел, евреина Хаим Халеви на Пикадили Съркъс, както и в магазинчето за вина на ъгъла на "Донингтън стрийт" и "Лоу Маркет Роу", очевидно е леко объркана за това, къде точно отива, въпреки точните инструкции на баба си... - Потресаващо, Холмс! Как разбрахте всичко това само от един бегъл поглед? Сигурно по неравномерния наклон на кошницата, в единия край на която се е търкулнала бутилка или две вино, както и по червеникавата кал по ботушките й - каквато се намира край Падигтън... но убийте ме, не мога да си представя откъде ви хрумна това, за Есекс, за бабата, и че е блондинка, след като качулката изцяло скрива не само косите, но и лицето й? Междувременно момичето се бе изгубило от погледа ми - вероятно бе влязло в някоя от къщите от близката до нас страна на улицата. Холмс със загадъчна усмивка се приближи до вратата и я отвори леко, точно в момента, в който отпред застана развълнуваната мис Хъдсън и обяви: - Мистър Холмс, ще бъдете ли така любезен да слезете в салона, за да ви запозная с внучката си - мис Корделия Хънтър от Есекс, за която толкова съм ви говорила? Милото момиче е послушало съвета ми и е взело от любимите ви източни питки, както и бутилка "Шато Рено 1895", но запомняйки добре тези ми инструкции, отново е забравила точния ми адрес, или май, типично за днешната младеж, просто е решила да се поразходи, без да се замисля, че в почти всяка къща я причаква по един вълк... ще прощавате за неволния каламбур, доктор Волфсън!...

0 1 1 4

Още вицове

  • Червената шапчица си вървяла по пътеката из гората, когато я срещнали 40-те разбойници. Обградили я и започнали да и се изреждат. Като свършили, главатарят я попитал:
    - Сега, като закъсня толкова много, какво ще кажеш на майка си?
    - Че си вървях в гората, когато ме срещнаха 40-те разбойници и ми се изредиха по два пъти.
    - Но ние нали минахме само по веднъж?
    - Какво, вие бързате ли?

    46 523 144 265
  • Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата:
    - Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
    - Ами няма.
    И продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка:
    - Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
    - Ами няма.
    И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека:
    - Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
    - Ами има.
    - Казвай.
    - Може ли да не дойда?
    - Може.

    27 297 38 100
  • Вълкът върви из гората и вижда насреща си Червената шапчица.
    Придърпва я в храстите и й шепне на ухото:
    - Мечтаеш ли за голяма и чиста любов?
    - Да.
    Събаря я на тревата и я оправя. Червената шапчица се надига и казва:
    - Абе не знам дали ти е чист, ама какво ме баламосваш че ти е голям?

    4 40 10 26
  • Вървяла си Червената Шапчица из гората и ненадейно паднала нощта.
    ... и я смазала.

    0 12 7 32
  • Вървяла си Червената шапчица през гората и срещнала Кумчо Вълчо.
    - Къде отиваш ма, путко заспала? - попитал вълка.
    - Аз не съм путка заспала, аз съм Червената шапчица.
    - Ами къде ти е тогава червената шапчица?
    - Въййй, к'ва съм путка заспала...

    4 28 8 18