Елена Петрова и Калин Врачански за страшното, мистичното и необяснимото във "Вила "Роза"

Т я е родена 1 ноември 1975 г. Виждали сме я на театралната сцена на Народен театър "Иван Вазов", в ролята на водеща, участвала е в редица български филми и сериали. Горда майка на две деца. Тя е Елена Петрова.

Той е роден на 9 юни 1981 г. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", след това влиза в казармата, а през 2008 г. започва да играе на театралната сцена в театър "София". Става известен от малкия екран с ролята си на Камен в култов сериал. Той е Калин Врачански.

Вече сме ги виждали да си партнират, но този път те не просто ще ни изненадат, а ще ни стреснат толкова, че да подскочим от столовете в киносалоните.

Срещата им отново на снимачната площадка е за новия български филм "Вила "Роза", който зрителите ще могат да гледат по кината от 20 декември,

а история се върти около шокиращи убийства, мистериозно обвързани с предсказание на Ванга.

По думите на Елена Петрова новата българска лента предлага и различни креативни техники за създаването на подобен вид филми.

"С този проект си позволихме да направим някои нови неща – чисто жанрово. В световен мащаб всичко вече е правено, най-вече в американското кино, което пък черпи много за идеите си от японското хорър кино. Всеизвестно е, че японците са най-добри в този жанр, само че те са толкова брутални и крайни, че когато американците вземат техните неща, ги правят малко по-комерсиални и достъпни за хората. Тук, заради режисьора ни, който е много иновативен и креативен в своите фантазии, се опитахме да вкараме едни нови елементи, които смея да твърдя, че сработиха. Ние не се облягаме на схемата, по която се правят повечето психотрилъри. Тези елементи са заложени в самия филм – начинът, по който ще се стряскате, начинът, по който ще подскачате на стола, например".

Относно заснемането на "Вила "Роза" обаче се оказва, че локацията не е във въпросната изоставена вила, която дори не се знае дали съществува наистина, или е само привидение на Ванга. Кадрите са заснети в Боровец, но точна информация дали съществува мястото – няма.

"Людмила Живкова навремето доста се е интересувала от тези неща. Тя много е вярвала в паранормалното.

Неслучайно по нейно време е имало и доста големи средства, отделени за разработки – на Царичина и разни пещери, в които са се намирали доказателства за съществуването на друг извънземен живот. След нейната смърт обаче, абсолютно всичко изчезва, потулва се и се закрива. Затова и ровенето е много трудно, защото повечето материали ги няма. Но пък има безумни истории, просто трябва да се стигне до тях“.

Повече за филма, снимачния процес, любопитни факти относно действителността и как тя преминава в художествена измислица, разказват две от известните имена във "Вила "Роза" - Калин Врачански и Елена Петрова в рамките на рубриката "Vesti.bg на гости на Нова ТВ", след като участваха в предаването "Здравей, България" на Нова ТВ. Ето и какво разказаха актьорите на Наталия Такова от Vesti.bg:

Разкажете ми как дойде предложението за участие във "Вила "Роза"?
Калин Врачански: Един ден ми казаха: "Прочети този сценарий". Аз го хващам, прочитам го и виждам нещо, което е написано по толкова хубав начин, че... такова нещо не бях чел досега! Това, което видях, беше изключително – всичко беше направено. Впоследствие този сценарий претърпя развитие. После, като се дообработваше, ставаше все по-добър и по-добър. Наистина, много добра работа на Боби Захариев.

Преди тази лента, зрителите вече сме ви виждали на малкия екран да си партнирате като любовна двойка. Този път в какви роли ще ви видим? Разкажете ми повече и за сюжета на филма?
Елена Петрова: Първо да се върна на предишния въпрос. С тези момчета – Мартин Макариев (режисьор) и Боби Захариев, който е сценарист, работя от доста време и имаме няколко разработени проекта. Винаги, когато сме говорили - за какъвто и да е проект, там е стоял Калин. Винаги те са искали да работят с него – откакто са се запознали и откакто са ни виждали заедно, така че за всичките ни колеги актьори – те са избрани заради своя професионализъм и това, което могат. Не че другите ни колеги не са добри. Всички актьори в България са много добри. Но тук нямаше кастинг – просто ние знаехме какво търсим. И не - във "Вила "Роза" с Калин не сме двойка (Смее се).
Калин Врачански: Е, ние бяхме достатъчно дълго време, трябва да се правят различни неща.
Елена Петрова: Да. И арката на всеки един герой е много мощна и много силна. Разбира се, основният двигател на цялото действие и това нашите герои да се променят до неузнаваемост е героят на Калин – Васил. Когато двама млади души се качват в тази вила в гората, всичко започва да се променя за всеки един от героите – чрез много мистериозни елементи, чрез много внушения. Най-странното е, че когато нещо в живота ти е предопределено да се случи и трябва да срещнеш някакви хора по пътя си, няма как да го избегнеш. Затова точно в този момент именно тези хора са се събрали на едно и също място. И това не е случайно, то е предсказано преди много години. Тук няма ясновидство в смисъла, че нещо ще се случи и ще дойде краят на света – става дума за нещо предначертано, което човек носи в себе си. Затова е и предсказанието на Ванга.
 
Елена, ти сама спомена за предсказанията на Ванга. В тази връзка, далеч съм от мисълта, че името ѝ е използвано с цел засилване на медийния и обществен интерес, но за какво предсказание по-точно става дума? Имаш ли яснота?
Елена Петрова: Да, аз съм запозната, тъй като с Мартин и Боби сме обсъждали този проект. Те търсиха много разработки и предсказания на Ванга. Накрая успяхме да стигнем до едно конкретно, което наистина е свързано с пет души, които се намират на едно определено място в България. Имало е случка в тази вила, много мистериозни неща са се случвали там с хората – няма да издам какво преживява всеки един от героите, но е имало полицейско разследване в действителност. То обаче изведнъж спира и се изгубва целият архив. Всичко изчезва. От там нататък вече влиза нашата художествена измислица, защото ние не правим документален филм за това предсказание – правим истински психотрилър. Но в основата на цялата история е това предсказание, като сме взимали елементи и от други, за да стане по-плътно. Всички са запознати с това, че Ванга е говорила много малко - не е описвала, не е говорила разказвателно, а само точно, конкретно и насочващо. Затова сме си позволили да оформим една сериозна история, която да е много плътна, а след това влиза и художествената измислица. В този ред на мисли, има и автентичен запис на Ванга, на който тя говори, а зрителите ще видят във филма. Ние няма да се опитваме да манипулираме зрителите. Да речем, че ще ги "манипулираме", но само с нашата игра, не и с историята.

Покрай тази история с мистичен привкус, вие двамата вярвате ли в такива необясними неща?
Калин Врачански: Аз да. Смятам, че не сме сами тук, а пък и тази тема винаги ми е била любопитна. Още от малък съм гледал много такива филми. Спомням си даже как със сестра ми постоянно гледахме и се плашехме един друг – аз нея повече, отколкото тя мен. Така че, когато дойде предложението за този филм, аз го прегърнах с двете си ръце, защото винаги съм искал да направя нещо подобно.
Елена Петрова: Тук е моментът отново да кажа, че Калин е феноменален! Както и всичките ми колеги - Пламен Манасиев, Лидия Инджова, Дейвид Чокачи и всички, всички. Това няма да спра да го твърдя. Те са супер различни и навлязоха толкова дълбоко в образите, че си ги водиха страхотно до края.
Калин Врачански: Аз мога да кажа абсолютно същото за нея, тъй като тя много малко говори за себе си. Наистина, тази група актьори, които се събрахме, се сработихме много добре. Ние с Елена всъщност винаги сме работили добре, но сега я видях в едно съвсем различно амплоа. Добре се изненадваме!
Елена Петрова: Да, аз видях същото в Калин. Мен това ме порази! Да си призная – много ми харесва и искам винаги така да работя - да не губя любопитство към работата, към колегите ми, към киното, към театъра. Това е много, ама много ценно. И когато се появяват такива сценарии, когато режисьорът умее да те води, това наистина става много ценно.
Калин Врачански: А и надали без режисьора щяхме да постигнем такива успехи, защото той през цялото време много добре знаеше какво иска да направи – как да се получи, до каква крайност да се стигне и т.н.
Елена Петрова: Ама честно казано и той изкара голям късмет с нас (Смее се)

Гледах трейлъра към филма и наистина е доста страховит. Интересно ми е обаче вие как гледате на подобни филми – професионално или по-скоро се оставяте на адреналина и първичния страх?
Калин Врачански: Естествено. То като ти пуснат една странна музика и човек откача (Смее се).
Елена Петрова: Да, аз много обичам да гледам такива филми. Даже съм голям фен на "Досиетата Х", въпреки, че там не е много краен хорър - няма изненадващи моменти, по-скоро го има елементът с мистериозността и това да разсъждаваш върху нещо. Има, разбира се, достатъчно много доказателства за съществуването на паралелни цивилизации, просто в момента човешкото развитие и интелект не е на такова ниво, че тези хора да се появят и да се заявят с цялата си същност. Нищо не може да им попречи, нито американци, нито руснаци - това е ясно. Просто си мисля, че ние не сме достигнали това развитие на ниво, което е необходимо за тяхното присъствие. Това, разбира се, не е мое мнение – пише го във всички книги на хора, които са проучвали. Но да се върнем към въпроса – голям фен съм на този жанр, не го гледам професионално - искам един филм да ме завладее. Нали затова отиваме на кино всъщност – да ни владее изкуството и да ни пренесе в друг свят.

Всичко, което ми разказвате за лентата, е подхранващо интереса. Любопитно ми е обаче с тези истории, от които хората ще ги побият тръпки, бихте ли гледали филма с децата в семействата си?
Калин Врачански: Моите племенници са още много малки, че да гледат! Когато станат достатъчно големи, ще бъдат направени още много такива филми. Този филм все пак не е за малки деца.
Елена Петрова: Не, не. Не мисля, че децата ми сега ще го гледат, въпреки, че синът ми е голям фен на страшните филми. Те с дъщеря ми бяха по време на снимките – разбира се, не знаеха какво точно се случва, тогава още нямаше по-страшни сцени.

Тъй като все пак си говорим за страшен филм, не мога да не ви попитам вашите страхове какви са, имате ли някакви фобии?
Калин Врачански: Имам много страхове, но ще ти ги споделя друг път!
(Бел. ред. В деня на разговора (3 декември 2013 г.), майката на Калин има рожден ден и той не остава до края на интервюто, бързайки за приготовленията около празника, но пък с Елена отваряме нова тема – простестите, гражданската позиция, бъдещето и важните неща в живота).
Елена Петрова: Фобия имам от простотията и от агресията – като замръзнала съм, докато преодолея подобни моменти. Страхът ми, ако говорим за социален аспект, е че не виждам абсолютно никакъв смисъл децата ми да живеят в тази държава. В момента в държавата е пълно с ловци на глави – в партиите, в обществото... Всеки един иска да залови главата на някой, предлага я на обществото, след това идва другият... С децата бяхме на протести през юни месец и те ми зададоха много логичен въпрос, тъй като бяха учили вече в училище кои са Христо Ботев и Васил Левски. Докато вървяхме към протестите, аз им обяснявах защо са тези протести - българите искат да бъдат независими, свободни, да има граждански контрол – опитах се да им го разкажа на техния език, разбира се. Обясних им, че се борят за свобода – в сърцето си, в главата, в душите, в живота – в социалния и светския, в семействата си. А те ми казаха: "Добре, мамо, защо не се борят като Васил Левски?". Аз им отвърнах: "Ами, защото Васил Левски го няма", и те ме попитаха: "А не може ли да има нови Васил Левски?". Това беше толкова потресаващо, тъй като знаят, че основното, за което са се борили Левски и Ботев, е свободата, че аз млъкнах. Продължихме да вървим към шествието, но абсолютно мълчешком.

Замисляла ли си се дали искаш твоите деца да останат в България?
Елена Петрова: Аз мисля, че всеки втори българин се е замислял за това. Така ще е, докато всеки един от нас и всички тези млади хора, които протестират, не разберем, че нашата държава трябва да си е нашият аватар, за когото, ако трябва, да направим всичко необходимо. Иначе няма спасение.

Колегите ти артисти на няколко пъти правиха акции в подкрепа на протеста срещи правителството. Ти подкрепяш ли позицията им?
Елена Петрова: Аз подкрепям всеки акт, който е мотивиран, който е логичен, който не е просто хвърлен в пространството и няма последици. Нещото, което разбрах през последните години, е, че абсолютно нищо в този живот не е без последствия – и щастието, и любовта, и омразата, и тъгата. Всяко едно нещо, което извършваме в живота си, не е без последствия. Ето защо подкрепям всеки един акт, който ще тласка това общество напред. В момента сме с едни много тежки оловни обувки, които ни влекат надолу.

За себе си предполагам си избрала да живееш в България, но ако децата ти те попитат сега за съвет – да останат или да търсят късмета си в чужбина, какво ще им отвърнеш?
Елена Петрова: Да, за себе си не се замислям. Аз имам работа, която много обичам, семейство, приятели. Но бих подкрепила децата ми, ако имат желание да бъдат навън. Сега бих отговорила, че ги съветвам да търсят своя път извън България – той няма да е лек, но поне има някаква перспектива. Но акцентирам върху "сега". Ако нещо се промени в следващите 5-10 години, ще бъда на друго мнение.

Следващите 5-10 години... Нека погледнем към 2014 г. Какви са изгледите ти за новата година?
Елена Петрова: Ами то точно това е проблемът между другото – преди 5-6 години човек можеше да си прави планове за следващите 5. Сега не можем да направим дори и за една.

А поне какво искаш да ти се случи и какво пожелаваш на читателите на Vesti.bg?
Елена Петрова: 2014-а е годината на възможността хората да се вгледат в себе си, да се отворят навън. Ние не сме създадени, за да живеем сами, а напоследък това се случва. Сякаш изгубихме големия шанс да се обърнем към човека до себе си, независимо кой е той. В момента всеки смята, че всичко започва и свършва с него – е, не е така. Много ми се иска през 2014 г. всеки да има кого да държи за ръка. Дори когато е паднал, защото тогава е най-важно. Ето защо пожелавам на всички да се обърнат към себе си, да видят какво желаят, защото човек постига неща, когато си набележи целта. Желая им да си набележат своята цел, дори и малка да е.

Твоята цел за догодина?
Елена Петрова: Да бъда по-добра майка, по-добър човек, по-добра актриса, по-добър приятел... Това е!

Пожелавам ти го!
Елена Петрова: Дано! С помощта на хората ще се справя. Затова казвам, че наистина е важно да срещаш добри хора по пътя си. Според мен това е най-важното...