В търсене на вдъхновение за нещата от живота...
Скоро някой ме попита какво работя. За миг се замислих, а после отвърнах: „Изследователка съм!“. Казвам се Светлана Славкова и да – работя като „изследовател“.
Доволна съм от отговора си, защото да работиш означава да даваш израз на любовта си. И ако не можеш да работиш с любов, с вдъхновение, да търсиш страстно отговорите и непрекъснато да (си) задаваш въпроси, по-добре е да напуснеш работа.
Стани един от Вдъхновените, изпратете историята си тук.
По-добре е да седнеш пред вратите на Храма и да получаваш милостиня от онези, които работят с радост. Изборът е само твой.
Опитваме да избягаме от въпроса за съществуването, като трупаме имущество, престиж, власт, стоки, слава, забавления. Преструваме се, а и си вярваме, че живеем като „селебрити“ чрез нечий друг псевдо Инстаграм-живот, който ни прави зависими от нереалната уж „вдъхновяваща“ не-действителност.
И независимо колко често човек мисли дори за Бог, ходи на църква, доколко вярва в религиозните идеи, ако остане като цяло глух към въпроса за смисъла на съществуването, ако няма отговор на този въпрос, той чисто и просто регистрира изтичането на времето, живее и умира като милионите предмети, които произвежда. Такъв човек мисли за Бога, вместо да преживява Бога.
“Да тръгнеш по добрия път не е достатъчно. Направи така, че да ти е приятно!”, е казал великия Конфуций.
Признавам, че бях разочарована от прекалените си амбиции. Това ми се случва често - губя пътя, заслепена от силното желание да постигна Целта. Но човек трябва да постигне някакъв вид успех, за да разбере, че съществува и друг. И това е Любовта.
Смелостта в любовта е не по-малко важна от куража да предизвикаш промяна в обществото. А най-важната форма от Любовта е да приемеш последствията от израза на нечия свободна воля. Ето защо се сбогувах с общоприетата представа за Любов и си помислих, че сексът е танц между желаното и необходимото.
Постепенно започнах да разбирам смисъла на израза ”Не съдете, за да не бъдете съдени!” Защото когато съдим другите, всъщност съдим себе си.
Хората казват, че онова, което всички ние търсим, е смисъла на живота... Аз мисля, че онова, което действително търсим, е усещането, че сме живи, така че нашите житейски преживявания, в чисто физически план, да намерят съзвучие със собствената ни най-дълбока същност и реалност.
По такъв начин наистина можем да усетим, вдъхновим, от екстаза че сме живи! Въпреки че, човек е крехко същество и оживява изковавайки слабостите си в сабя.
Стани един от Вдъхновените, изпратете историята си тук.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!