За вдъхновението като прочетена книга

В дъхновение...

Мило мое, Вдъхновение...

Пиша това писмо, от онзи момент, в който ме скастри и най-безжалостно ме  изостави.

Мило мое, Вдъхновение!

Много болезнено за мен беше мълчанието, безразличието ти. За мен, крайно нетърпеливия човек, свикнал да се бори и да успява сам с всичко на момента, твоето мълчание беше истински изпит. Лекуващ изпит. Мълчание, преподаващо уроци.

Не разбирах как така бях отсвирена от някой, без да имам право на извинение, прошка, поправка.

Аз, която бях мъжко момиче и възпитавах разумно двамата си сина, се оставих на едно Вдъхновение да ми разкаже играта.

Стани един от Вдъхновените, изпрати историята си тук.

Вдъхновение...

Мило мое Вдъхновение...

Радвам се , че се върна, че ме докосна чрез точно тази книга и че допирът ни доведе до промяна.

В последните две години преоткрих четенето. В последните две години преоткрих много неща, но най-вече четенето.

За две години прочетох над 300 книги. 

Различни. С различни послания, но стойностни книги!

Търсих ги, купувах ги, ровех се за тях в различни сайтове, книжарници и пазари. Прелистих хиляди страници, но нито една от тях не беше сътворена по този, твоят начин.

В един мрачен ден, в един труден период от историята на живота ми, една книга с червено-кафява корица се появи пред очите ми на телефонния екран. Прочетох заглавието, видях автора: някакво чуждо име и я подминах. В момента, в който снимката на тази книга  вече излизаше, махаше се от екрана ми. В последния момент, видях козел.... козел и стари български символи...

Върнах отново и се загледах. Първото нещо, за което се замислих бе, кой чужденец, в случая - чужденка, би се съгласила книгата и да изглежда по този начин и да бъде обагрена в този цвят - запомнен цвят от детството, цвят на брош - растението, от което баба добиваше червен цвят и боядисваше яйца и изпредената на хурката прежда.

Отворих страницата, от любопитство, зачетох началото.

Първото, което видях... Слънце... Земя... Хоро... Българи...

Накара ме да настръхна! Всяка частица в мен потрепери! И после думите "Да е светло в душата ти!"

Стотици прочетени книги, хиляди прелистени страници, а само шепа усетени, почувствани думички са били нужни да дръпнат и да отворят душата ми!

Само един цвят е бил способен да излекува "ошипеното" ми съзнание, да "разбие" камъните  в мислите ми... И да ме вдъхнови.

След два дни книгата  беше в ръцете ми с цялата си красота и сила! Прочетох я за един ден, като приказка... Оказа се, че това е много актуална и обсъждана книга. Оказа се, че тя и авторката й от доста време насам са в устата на много “разбирачи" и критици.

Но на мен не ми пукаше.Не това ми беше важно.

Препрочетох я три пъти, изгледах всички лекции, интервюта и предавания с и за авторката... И всеки път, когато не намирам решение на нещо важно, всеки път, когато усещам, но не мога да почувствам, когато виждам, но не мога да покажа, всеки път, когато съм объркана, прелиствам книгата. 

Благодарение на нея,  открих себе си, осъзнах къде съм и какво искам, какво умея и какво трябва да направя!

Открих вдъхновението си... и започнах отново да пиша.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.