За хората, които не се пречупват и изкачват най-високия връх

П оради факта, че съм писател, често ме питат какво ме вдъхновява. Животът – отговарям.

И наистина – не мисля, че има по-голямо вдъхновение от него.

Мога да се разхождам с часове в парка и да създам поема за влюбените двойки, които се целуват по пейките, например. Всеки детайл може да събуди у мен представата за текст. Гаджето ми често ми се кара, че превръщам всичко в литература. Права е, но какво да направя?

Стани един от Вдъхновените, изпрати историята си тук.

Впечатлявам се дори от малките подробности в голямата картина.

Днес обаче се натъкнах на една история, която ме трогна истински. Историята на Дария Бояджиева, която е лекар, макар и в инвалидна количка. Тъй като споделям такава съдба. Уви – не съм лекар, но съм в количка – веднага се заслушах. Това е история за едно младо момиче, което не се спира пред нищо, за да следва мечтите си. История за куража да продължиш, въпреки трудностите. История за преодоляването им.

Силата на духа винаги ме е изумявала.

Умението да надскочиш себе си.

Амбицията да изкачиш своят собствен връх.

Така както направи Боян Петров. Говорил съм достатъчно за него и геройството му. За неговата безкрайна смелост. Не желая да се повтарям. Искам да говоря за Дария. За това прекрасно момиче, решено да помага на хората на всяка цена. С подкрепата на нейната сестра, която е и нейната опора.

Знаете ли какво е да не можеш да се изправиш? Знаете ли какво е да не можеш да направиш крачка? Знаете ли какво е да не можеш да се обслужиш сам? Не знаете, естествено. Но аз знам.

И бих казал, че единствено здравата психика е способна да опази човека от срив в подобна ситуация. Виждал съм хора, които се пречупват. Просто не издържат. Отказват се. Предават се. Слагат точката и дотам.

В интервюто, което гледах по телевизията, чух Дария да казва: „Нямам време за драми.” Не чух нито веднъж да каже: „Не мога” или пък да потърси съчувствие или съжаление. Напротив – тъкмо обратното. Това е пример за онези, които могат да ходят, които не срещат такива затруднения като нея в своето ежедневие и при все това не спират да мрънкат и да се оплакват. Те не познават значението на думата „изпитание.” По пътя на това момиче е имало, има и ще има още редица изпитания. И тя ще ги посрещне с високо вдигната глава и достойнство.

Личи ѝ в погледа, че е боец. Личи искрата в него. Личи волята за развитие и промяна. Личи, че не се е примирила с това си положение. Личи, че копнее да се изправи. И вярвам, че рано или късно ще го постигне.

Ето какво е вдъхновението за мен. Не е музата или някоя друга глупост, а това момиче. Дария.

Обещавам да напиша разказ и да ѝ го посветя. Тя заслужава.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.