К айли Спар е фотограф, работил за издания като „Elle“ и „Vogue“.
Нейната страст обаче са снимките направени сред природата, които са на ръба на фантазията и реалността. Стилът ѝ е разпознаваем и именно играта на асоциации я прави един от най-следваните артисти в социалните мрежи.
За Vesti.bg и Вдъхновените, Кайли разказва как започва да се увлича от фотографията и какво я мотивира да бъде смела и да не спира да експериментира.
„Първоначално правех снимки сред прирoдата“, казва Кайли и допълва: „Бавно и постепенно спрях да се фокусирам за това дали работата ми повтаря реалността и започнах да се интересувам повече от абстрактното. Когато най-накрая си позволих да правя нещата така, както ги виждам аз, не просто да документирам какво имам около себе си, прогресът на работата ми се ускори и се превърна в това, което всички виждаме днес.“
Кайли няма спомен коя е първата снимка от поредицата, с която стана популярна. „Помня обаче колко силно беше усещането, че искам да правя именно това. Вероятно в началото правех неща, които не бяха във възможностите ми – нямах необходимите умения, но се учех бързо. Има нещо специално в това за да започнеш да вървиш по пътека като тази.
Може би в началото е имало доза наивитет, но именно той ми е помагал да съм оптимист, пазел ме е и ми е помогнал да продължавам напред.“
Снимките на Кайли определено носят едно мистично настроение и ни пренасят в друг свят. „Фотографиите ми се смесица между фантазии, сънища, спомени, на които е добавено известно количество от малки решения по пътя. Това е процес, в който опитвам да изтласкам логичното мислене на страни и да намеря онзи баланс между реалността и въображението.“
Въпреки че основен източник на вдъхновение е фантазията, Кайли не се сеща за нищо конкретно, за което да е мечтала да пресъздаде. „Най-много обичам изненадващия аспект на снимките, докато подготвям сета на дадена идея или концепция – и изведнъж всичко това се превръща в нещо повече, отколкото съм си представяла. Ето за такива моменти мечтая.“
Дали съществува перфектната снимка? Кайли е категорична, че и това е битка със себе си. Признава, че когато гледа нейни по-стари фотографии, би се изкушила да поправи нещо, но също така споделя, че ако се вманиачиш прекалено много в идеята за перфектността, можеш да убиеш творческия процес.
Кайли описва страстта си към фотографията като връзка. „В началото е много страстно, после тя може да избледнее. Само че аз вярвам в дисциплината в творческия процес.
Тя поддържа страстта жива.“
Забавните ситуации по време на снимките определено не липсват. Кайли си припомня една от тях. „Беше в началото на проекта – все още бях начинаеща. Исках да направя снимка, която да е обърната наопаки и да изглежда така, все едно вися от земята и се държа за тревата, за да не падна в небето. Станах рано и отидох да снимам извън града. Нагласих камерата и започнах да подскачам пред нея.
Прецених, че няма да се получи достатъчно добре и затова взех клонки от близките храсти. Събух обувките си, а беше октомври, бях облечена в ретро рокля. В един момент усетих, че някой ме наблюдава. Около мен имаше четирима или петима души, които ме гледаха доста изненадано. Изобщо не бях обърнала внимание, че съм започнала сесията на голф-игрище. Представете си какво виждаха тези хора: жена, която държи храсти и подскача боса. На всичкото отгоре, камерата ми не се виждаше, за да обясня какво правя.
Тръгнах да им казвам, че не съм луда, но осъзнах, че това само ще влоши нещата. Затова се обърнах и побягнах в противоположната посока. Хората направиха абсолютно същото.“
Бъдещите проекти на Кайли ще бъдат свързани с движението във вода. „Идва лято и температурите ще са по-високи, което ще улесни работата ми“, споделя още тя.
„Случайно направена снимка може да се превърне в изкуство. Аз вярвам, че това, което прави разликата е намерението и това да бъдеш креативен отново и отново. А това дали дадено изкуство е добро, решават другите хора“, завършва Кайли и казва: „След като завършиш работата си, изкуството вече не е под контрола на артиста. Но да снимаш може да има лечебно действие за някого. Така че не е задължително непременно да творите изкуство. Ако това, което правите ви помага – значи в него има смисъл“.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!