М айка й мечтае тя да следва право, но плановете на Дженифър са свързани с психологията и по-точно: с нейното прилагане в преподаването.
Тя е приета да следва в Софийския университет, а по време на обучението си там започва да работи като детегледачка. „Този опит много ми помогна да разбера ежедневните трудности при отглеждането на децата и преживяванията на родителите“, разказва Дженифър и допълва „С времето осъзнах, че обучението на деца е това, което ми носи истинско удовлетворение.“, разказва Дженифър за Вдъхновените и Vesti.bg.
Тя стига до още един извод. „Живеем в свят, в който ролята на образованието става все по-важна, същевременно нараства процентът на децата със СОП (специални образователни потребности) и сякаш обществото все още не е готово да отговори на техните потребности и да приеме тяхната „различност”. Именно затова тя решава, че след психологията ще запише магистърска програма по детско-юношеска психология.
Така тя заедно с нейни колеги започват заедно проект, който е насочен към интеграцията на деца със специални образователни потребности.
“Децата, с които работихме, бяха четвъртокласници”, разказва Дженифър. Идеята на проекта е да помогнат на децата с типично развитие да разберат през какви трудности минават съучениците им, които са по-различни. „Това беше вълнуващо преживяване, както за децата, така и за нас“, пояснява Дженифър и допълва, че за да се случи процеса на интеграция трябва да се работи с всички деца в класа. Тя и колегите й избират подход, при който не се акцентира върху различието, а върху идеята, че заедно, обединени в група, постигаме по-добри резултати. И всеки може да допринесе за общия успех.
Самата Дженифър е изживяла усещането да бъдеш различен. Когато е съвсем малка, семейството й се мести в Швейцария и когато родителите й я оставят в детската градина – тя изпада в шок, защото не разбира нито една дума. Там обаче всички се отнасят с нея с търпение и разбиране. Един конкретен факт обаче прави особено впечатление на Дженифър. „На Запад децата са поощрявани да бъдат инициативни, да измислят нови начини за вършене на нещата, насърчава се тяхната компетентност. Докато в България имаме фрази от типа „Това не е детска работа!”, „Още си малък и не разбираш”. Истината е, че децата разбират много, просто трябва да им се обяснява по достъпен и подходящ за тях начин. “
Има много неща, които често ни убягват, когато преподаваме или възпитаваме деца.
„Малките деца са фокусирани върху настоящия момент, затова убежденията от типа „Учи сега, за да успееш, като пораснеш” са неефективни. Ако ученето се представи като позитивно и интересно преживяване, детето ще е много по-мотивирано да полага усилия.“
Важни са интерактивните форми на обучение и усвояване на знания чрез метода на играта. А насърчаването на успехите им води към следващи такива, категорична е Дженифър. „Малките деца имат силна потребност да изследват света. Въпросът е как да съхраним този интерес и по-късно.“
Това обаче е само едно от предизвикателства, пред които са изправени съвременните деца – а и техните родители.
„В съвременния свят промените се случват много бързо и това налага необходимостта хората постоянно да се адаптират към тях и да се справят с чувството на несигурност. Може би едно от най-големите предизвикателства пред децата днес е постоянно заливащият ги информационен поток.“ Но тук не става дума само за влиянието на интернет. Понякога самите родители се увличат в това да ангажират децата си в твърде много извънкласни дейности, като забравят, че да прекарват свободно време с връстниците си, също помага за развитието.
Дженифър обаче смята, че българите стават все по-добри родители.
„Все повече родители осъзнават негативните последици от прилагането на физически наказания и заплахи. Хората търсят различни източници на информация за възпитанието на децата, все по-склонни са да търсят мнението на специалистите, постепенно се променя и нагласата към детския психолог.“
Положителните тенденции, свързани с начините, по които възпитаваме децата сигурно ще стават все повече, когато с тях се занимават мотивирани и вдъхновени от работата си хора.
„Когато виждам, че дете с проблеми в развитието си постепенно започва да напредва и да се справя по-добре, това ми дава усещане за смисъл и ме мотивира да продължа да полагам усилия“, казва Дженифър и споделя, че именно образованието поддържа живо любопитството й.
Какво предстои на младата жена, която е решила да се посвети на децата? „Искам един ден да направя център за обучение на деца в предучилищна възраст, който да обединява деца с типично развитие и деца с проблеми в развитието си и да предлага един иновативен начин на обучение и работя с тях.“
А докато това се случи, Дженифър следва принципа на децата – да се фокусира върху действителността тук и сега. И се опитва да я променя към по-добро.
Тя си спомня, че от детската й градина в Швейцария често водели групата й в старчески дом. Това формира у нея по-специално отношение към възрастните. Освен че мечтае да работи с деца, Дженифър се занимава и с доброволческа дейност. Пред последните седем години тя организира благотворителни концерти в домове за възрастни хора, в които могат да участват хора с различни професии и таланти. Разбира се – и деца.
Защото доброволческите дейности ги учат на още един урок, който никога няма да бъде излишен – човечност.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!