Спасените: историята и българските евреи

Г отината е 1943, а лудостта на Втората световна война продължава да сее разруха из Европа. Концентрационните лагери, сред които Аушвиц, Майданек и Треблина са смъртна присъда за всички, попаднали там.

Именно в Треблинка трябва да бъдат депортирани българските евреи. Влакът е трябвало да бъде композиран в Пловдив. 

С безпрецедентната съпротива на духовен, интелектуален и политически елит, държавата не допуска евреите с българско гражданство да отпътуват към сигурна смърт. 

"На релсите ще легна, ако и един човек от вас напусне Пловдив."

На 10 март България отбелязва Деня на Холокоста и в всички ние си спомняме за българите, които не позволяват зверствата на войната да замъглят хуманността. Един от тези хора е пловдивският митрополит Кирил. 

В града под тепетата, на територията на еврейското училище е събрана и еврейската общност. 

Същият ден на всички е наредено да си приготвят по една торбичка багаж на всеки и да отиват там.

Повечето изобщо нямат представа къде ще бъдат изпратени, някои смятат, че просто ги изселват. Уплашени от неизвестното, българските евреи не знаят какво ще се случи с живота им от този момент нататък. 

Тогава митрополит Кирил (който по-късно става и патриарх), отива при тях им им казва ключовите думи: "На релсите ще легна, ако и един човек от вас напусне Пловдив."

Закон за защита на нацията

През 1941 година в сила влиза "Закон за защита на нацията", който ограничава силно правата на еврейската общност: налагат им се допълнителни данъци, не се позволява  да сключват брак с лица от български произход, достъпът до образование е ограничен (т. нар. "еврейска квота").

Още по време на изготвянето си, от 1940 г. този текст предизвиква възмущение - за дни са изпратени 40 протестни телеграми. Водещи интелектуалци, сред които Елин Пелин, Стилиян Чилингиров, Елисавета Багряна, Младен Исаев, подписват отворено писмо. Те смятат, че този закон може да запише "най-черната страница в нашата най-нова история".

Митрополит Кирил също дава своето становище по казуса: "Ние сме християни и като архиереи на св. Българска църква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото учение за равноценност на всички човеци пред Господа, без оглед на произход, раса и култура. Следователно, трябва да се застъпим за евреите, първо за християните, а също така и за нехристияните". 

Въпрос на морал

След като става ясно, че натискът върху България няма да бъде отслабен, следва мобилизация на всички механизми, с които може да се противодейства на тази истинска мсъртна присъда.

Митрополит Кирил казва следното в свое изказване сред архиереите:

„За Църквата еврейският въпрос е и морален. Няма сигурност без морал. Не е трайна оная сигурност, която не почива на морала. Тъй че еврейският въпрос трябва да бъде не само въпрос на сигурност, а и на морал".

Евангелските църкви също оказват помощ. Пастори в София покръстват стотици хора, за да могат да спасят хората от еврейски произход под претекст, че са християни. 

Софийският митрополит Стефан дори кани главния равин в дома си - жест, който недвусмислено показва отношението на към общността в този труден момент. 

Към съпротивата на религиозните общности и интелектуалците се включват и народни представители, а също така и представители на различни професионални съсловия. 

В остро протестно писмо Димитър Пешев, който е подпредседател на Народното събрание от 1940 година, заедно с още 43-ма народни представители, се изказват против депортацията. След това Богдан Филов нарежда Пешев да бъде свален от поста му. 

Въпреки този акт, в Народното събрание започват дискусии по въпроса за депортациите - което на практика започва да ги осуетява. 

Междувременно, цар Борис III също представя пред съюзниците от нацистка Германия различни аргументи, с които обяснява защо България не може да депортира евреите си - част от доводите са, че те са необходими за строежи на пътища в България.

Въпреки огромния натиск, който идва от страна на Германия за България по "окончателното решение на еврейския въпрос" и последвалите още няколко опита за депортация на евреите с българско гражданство, изпращането им в Треблинка е осуетено. 

За съжаление, не такава е съдбата на близо над 11 000 евреи от така натрчените "Нови земи", които намират смъртта си в концентрационните лагери. 

Когато войната приключва

Съдбата на част от спасителите обаче остава нелека след края на войната, когато политическият режим е сменен.

Народният съд не подминава и 44-мата народни представители, написали острото писмо до Филов. Те са признати за виновни по обвинение във фашистка дейност, като някои са осъдени на смърт, а други трябва да излежават присъдите си в Белене.

Един от изпратените там е и Димитър Пешев, инициатор на писмото до Богдан Филов. Той е освободен 13 месеца по-късно.

Спасените от духовния, интелектуалния и политическия елит на нацията обаче показват, че още от времето на Българското възраждане, най-големите победи на българите са победите на духа.  

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.