Е л Сид прекарва цели 140г. в мазето на култовия мадридски музей „Прадо”.
От 1879г. творбата на легендарната френска художничка Роза Боньор е напускала подземията на музея едва веднъж и то за много кратко през 2017г., като част от честванията на ежегодния прайд фестивал в града.
„Ел Сид” всъщност е картина, която изобразява портрет на лъв.
Френската художничка подарява творбата си на музея в знак на благодарност след удостояването ѝ с Ордена на Исабела Кастилска, представляващ изключителен престиж през 19-ти век, а и до днес.
Роза Боньор е артист, познат из целия свят като нейни картини украсяват музея „Орсе” в Париж, Националната галерия в Лондон и музея „Метрополитън” в Ню Йорк.
Боньор живее и твори през 19-ти век, във времена, в които жената все още няма извоювано достойно положение в обществото, нито пък равни права с представителите на противоположния пол.
Френската художничка обаче никога не е криела от широката аудитория това, което я различава от останалите, а именно – сексуалната ѝ ориентация.
За тези, които не са присъствали на изложбата през 2017г., когато за пръв и единствен път „Ел Сид” е представен пред публиката, тази творба на Роза Боньор остава непозната.
Тя е една от хилядите в електронния списък на колекцията на музея заедно с още куп картини, скулптури, фотографии, рисунки и какви ли още не произведения на изкуството.
Съдбата обаче има своя план за „Ел Сид”. План, който няма да го остави да хваща прах в мазето на „Прадо” още 140г. без да бъде показан.
Един ден графичният дизайнер Луис Пастор случайно попада на видео от конференция, на която техническият директор на музея Карлос Гонсалес Наваро казва няколко думи за „Ел Сид”.
„Не можах да повярвам. Тя е артист със световно признание и нейни творби има изложени в най-големите музеи по целия свят, а ние я държим скрита в подземието”, казва 39-годишният Пастор.
Графичният дизайнер, заедно с още двама съмишленци, започва да подканя хората да подпишат онлайн петиция в социалната мрежа Туитър, която да накара „Прадо” да извади от мазето „Ел Сид”.
Хаштагът, който поставят под всичките си публикации е следният: #UnaRosaParaElPrado („Една Роза за Прадо”).
След като петицията събира 45 000 поддръжници, Луис изпраща писмо до музея, на което почти мигновено получава отговор.
„Всъщност Луис и неговите съмишленици са се заели с една инициатива, която музеят отдавна обмисля. Имаме планирана изложба за 2020г., която ще е посветена на жените в изкуството и „Ел Сид” е част от предвидените творби, които ще покажем”, уточнява говорителят на музея.
Според EL PAIS картината на Роза Боньор в момента се намира в отдела по реставрации и се предвижда „Ел Сид” да бъде изложен в откритата за посетители част на музея в края на август или началото на септември.
In the circle of #WikiLovesPride @Art&Artists2019 "Portrait of Rosa Bonheur" by Anna Elizabeth Klumpke is translated into hy wiki https://t.co/2ebXYU9nEM pic.twitter.com/QuWAUrtnaP
— Arminé Aghayan (@Armka) 22 юли 2019 г.
Животът на една истинска лъвица
Когато Роза Боньор подарява „Ел Сид” на „Прадо”, тя вече отдавна е достигнала световното признание и слава, за които дори не е мечтала.
По това време тя вече е удостоена с най-високите почетни звания на Белгия и Мексико, а в САЩ се произвеждат кукли, носещи нейното име.
Родителите ѝ се опитват няколкократно да повлияят върху важните избори в живота ѝ. Изпращат я в различни пансиони, но нищо не успява да пречупи бунтарския ѝ дух.
Баща ѝ, който също е художник, смята, че изкуството може да я укроти и да е нещото, в което ще влага цялата си енергия. Поради тази причина я окуражава да се запише в художествената академия.
#ArteTodosLosDías 🎨
— vickyart (@vickyart10) 21 юли 2019 г.
Rosa Bonheur (1822-1899)
~ Shepherd of the Pyrenees (1888) #frenchart pic.twitter.com/CEMI3T4qLx
Тъй като тогава образованието в по-напреднал етап е почти невъзможно за момичетата, на Роза ѝ се налага да се обучава сама в дома си, за да успее да се справи на приемните изпити.
Роза започва да рисува всичко, което я заобикаля, предимно животни – крави, коне, кучета котки…Често дори посещава кланицата, където прави дисекция на животни с цел изучаването на мускулатурата им.
Славата ѝ не закъснява.
Тъй като не харесвала да носи рокли, предпочитала да се разхожда и да излиза навън, облечена в панталон, дреха, забранена за жените тогава.
Роза трябвало да иска специално „разрешение за трансвестизъм” от властите, което ѝ позволявало да носи дрехи, позволени само за противоположния пол.
Често получавала подигравки и подхвърляния от сорта на „мъжкарана”, на което обаче отговаряла: „по-голям мъж съм от всеки един от вас”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!