Продавачът на надежда и бащата на Лукчо - Джани Родари

То е мое, когато го гледам,
и на тоя до мене, и на тебе,
на царя, на градинаря,
на поета, на малкото бебе

"Небето е на всички"

Едва ли има някой, който да не е чувал за гордия и надменен дон Домат. Или вечно киселия принц Лимон. Всички ние си спомняме приключенията в замъка на графините Череши. 

"Приключенията на Лукчо" е една от детските книги, към които независимо от възрастта си, всички ние се връщаме. 

А на 23 октомври 1920 г. е роден човекът, създал незабравимите истории за царството на плодовете и зеленчуците, в което - цари вечната борба между доброто и злото. 

Джани Родари е сред най-популярните автори на детска литература, с когото са израснали цели поколения. 

Годината е 1928. 

Чезаре, Марио и 8-годишният Джани са изгубили баща си, който си отива след тежко боледуване. 

С детството и на трите момчета се приключва. Те, заедно с майка си трябва да напуснат родната Оменя и се местят в малко село в провинция Варезе,откъдето е майката.  

За семейството обаче няма време за скръб - те бързо трябва да стъпят на краката си и да продължат напред. 

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.

"Магазин за надежда"

Джани се записва на училище, както повечето деца, но веднага прави впечатление с това, че е изключително будно дете и винаги е пръв в класа. Той успява да вземе диплома за учител, когато е едва на 17-годишна възраст и без да губи излишно време, веднага се захваща за работа. 

Дажни започва да преподава в местните селски училища, като през 1939 година решава да опита късмета си и да завърши в Милано. 

Той започва да посещава лекции във филологическия факултет на Католическия факултет, но същата година избухва Втората световна война.

През 1940 година и Италия влиза във войната, а Джани е мобилизиран. Конфликтът, завладял целия свят, ще остави дълбоки и незаличими следи у бъдещия писател. 

Войната започва да взима своето: двама от най-близките приятели на Джани: Нино Бианки и Амадео Мартели  губят живота, си, а фашистите изпращат Чезаре в концентрационен лагер. 

Връзката между двамата братя е много силна и това жестоко наранява бъдещия писател. Той е освободен от армията, тъй като здравословното му състояние не позволява той да изпълнява военна служба, а и самият Джани е дълбоко отвратен от фашистите. 

В края на войната: 1944 година, той става член на Комунистическата партия и дори участва в съпротивата. 

След като Втората световна война приключва, Родари започва да се занимава с журналистика. Партията го назначава за редактор на лявото издание "Унита" през 1948 година, а през 1950 година получава покана да работи за детското списание "Il Pioniere" в Рим. 

Така, Джани Родари успява да съчетае работата на журналист и паралелно с това - да продължи детството от там, откъдето е спряло. 

Децата, както и критиката, приемат изключително радушно написаното от Родари и той започва да печели все по-голяма популярност. 

През 1951 година той издава книга със стихотворения и детския роман "Приключенията на Лукчо", който му печели световна слава. 

Con le storie di Gianni #Rodari non si smette mai di emozionarsi ed imparare.

Insieme alle #favole e ai #racconti che potete ascoltare tutti i giorni su Radio Kids trovate anche le letture integrali delle avventure di #Cipollino! 📲🎧 pic.twitter.com/NVy2fUHAZr

— Radio Kids (@RaiRadioKids) October 18, 2019

Романът за Лукчо разказва историята за борбата между надменните плодове и бедните зеленчуци. Именно в тази книга се виждат редица политически послания за социалното неравенство, за несправедливата съдебна система. Метафорите са повод за критика и обвинения за прекалено левия уклон на Родари. 

Независимо от тези упреци, децата не спират да четат книгата и тя е преиздавана отново и отново. 

В следващите години, Родари започва поредица срещи с деца, родители, педагози и преподаватели. На базата на тези срещи се ражда "Граматика на въображението", една от библиите за творческо писане за деца. 

През 1970 година Родари получава Андерсеновата награда за литература, която е еквивалентът на Нобеловата награда в областта на детската литература. 

През целия си живот, Джани Родари искрено се вълнува от съдбата на децата и техните фантазни светове. 

Писателят казва: "Сълзата на гладното дете тежи колкото цялата земя". 

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.