Н а 2 юни 2020 г. в необичайна социална обстановка заради епидемията от коронавирус, в галерия „Райко Алексиев" на Съюза на българските художници се открива самостоятелна изложба – живопис, скулптура и неон на доц. д-р Венцислав Занков. 12 голямоформатни платна, съчетани с пластики от чугун изграждат цялостно експозиционното пространство.
На фона на социалната изолация, емоционалната разколебаност и задаващата се икономическа и социална криза, Нов български университет отново подкрепя силни индивидуални творчески проекти на своите преподаватели.
Един от тях е този на доц. Венцислав Занков.
Изложбата „Пред мен“ е визуална симбиоза на две теми: две кризи, преплетени в човешкото поведение – екологичната и социалната, породена от пандемичните обстоятелства, които прерастват в екзистенциална криза и питане за човешкото.
Екзистенциалната екология за природата на човека – какво става с човека, какво остава от човека, какво оставя човекът, къде е оставен човекът – превръща изложбата в метафора за срутено битие.
Дърветата, представени в голямоформатна живопис, не са гора, а по-скоро единични същности, оголени корони, напрегнато впити в мрачно небе.
Мъртва природа или притихнал живот: Nature morte / Still Life. Неоново технологично градско дърво свети в кървавочервено и напомня на кръвоносни съдове. Микрото става макро и засилва тревожността.
Запечатани в чугун стърчат смалени впечатления от разходка, дълга разходка в неподходящ сезон? Корони-пипала? Или това са чугунени бонсай за дома в забранено време? Желязо и органика си взаимодействат или противоречат? Ръждясали дървета.
Изложбата представя цялостно завършен художествен продукт, надскачащ създаването на конкретното художествено произведение и включващ атака над публичното пространство – изложбата е социален жест към общество, намиращо се в тежка социална и икономическа криза. „Пред мен" разширява полето на изобразителното изкуство чрез серийно пресичане на границите между отделните жанрове, но заедно с това развива нови изразителни форми в класическите жанрове.
Департаментите по изкуствата към Нов български университет са едни от турбините на културния живот в София: неслучайно авторът на проекта е преподавател към Департамент „Визуални изкуства" и през 2009, 2011, 2014 и 2016 г. негови успешни проекти са финансирани от Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.
Венцислав Занков е роден през 1962 г. Завършил е скулптура в НХА-София през 1988 г.
През годините стои зад множество инициативи и кураторски проекти, сред които седмичния дискусионен клуб „На тясно” в Хамбара (2004-2008), вестник „39 грама” (2005-2008), Железен орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков” (учреден през 2010 г.), „Всичко за мъжа” (2004-2008) съвместно с „Гьоте институт – България”, „White, male, straight” project (2002) с подкрепата на Швейцарска културна програма за България „Про Хелвеция”.
Куратор за България на международни видеоарт проекти, организирани от Magmart, Италия (2013-2019).
Доцент в департамент „Визуални изкуства”, НБУ (2017). Дипломиран магистър филмово и телевизионно изкуство, Нов български университет (2016). Дипломиран психодрама-асистент (консултант) (2014).
Доктор в направление „Изкуствознание и изобразително изкуство” (2013).
Сред значимите му самостоятелни изяви са още „Нова призрачна живопис/всички вече сме призраци”, галерия Ракурси, София (2011), „Post-романтизъм. Reloaded” – Български културен институт в Берлин (2011); „Възможно/Невъзможно. Идейни проекти за естетизация на градската среда“, Център за култура и дебат „Червената къща” (2011).
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!