„… откровението е много важно за един успех! Велко Кънев”.
Велко Кънев.
Това име предизвиква във всеки един от нас горчиво-сладка усмивка.
Актьорът накара поколения българи да плачат и да се смеят едновременно, приковаваше вниманието ни пред екрана, караше ни е да пълним театралните зали.
И е променил нещо във всеки, който се е докоснал до него – като човек и до творчеството му – като артист.
Човек не може да режисира смъртта ~ Велко КЪНЕВ https://t.co/cCGXUucL5N pic.twitter.com/nuMgk6wx5A
— Artday.bg (@ARTdaybg) July 31, 2017
На 1 февруари на открита сцена "Сълза и смях" в София ще се случи нещо специално.
За последен път в столицата ще можем да видим постановката „Омайна нощ“, поставена за първи път преди 15 години. Режисьорът тогава е легендарният Велко Кънев.
За човека, актьора, режисьора, пред Вдъхновените и Vesti.bg, спомените си разказва една от най-обичаните български актриси – Мария Сапунджиева.
„Велко беше много трудолюбив човек, той компромиси не правеше в работата си никога - именно затова беше толкова добър! Спомням си, че идвайки за репетиция, виждах прозореца на неговата гримьорна да свети. Значи той е дошъл много рано, седнал е с пиесата и работи“, споделя актрисата.
Освен като актьор, отдаден на ролите си, Велко Кънев сяда и на режисьорското място със същата тази безкомпромисност.
Именно тази негова черта си личи и когато той решава да постави като режисьор пиесата „Омайна нощ“ на френската писателка Жозиан Баласко.
В сюжета трима напълно непознати – сервитьор, затворничка в отпуск и телевизионен водещ ще прекарат една необичайна нощ в едно кафене.
За първи път постановката е изиграна през февруари 2005 година пред бургаската публика.
„Един ден Велко почука на вратата на гримьорната ми“, спомня си Мария Сапунджиева и допълва: „Каза ми: “Марийке, ще правя тука една пиеса, трябва да играеш, ама трябва да избереш партньор - любим актьор имаш ли?” Казвам: “Да, имам. Хю Грант!” Велко ми каза: “Виж какво, него няма как да го поканя, но помисли си..”
То мина месец, аз още си мисля, накрая Велко идва пак при мен и ми казва: “Еми, аз не мога да те чакам, аз съм ти избрал - Асен Блатечки.” Третият „забъркан“ в омайната нощ е Юрий Ангелов.
Така започва репетиционният процес на „Омайна нощ“. Какъв режисьор обаче е Велко Кънев?
„Велко беше много взискателен режисьор, искаше да изкара всяко всичко от мен! Даже неща, които не подозирам, че мога да извадя. Непоколебим беше, не ме щадеше, не ни галеше с перо. А това отношение ме мотивираше да работя много упорито и мисля, че той постигна целта си - това е, може би, една от най-силните ми роли.
Велко беше много добър актьор и той все едно играеше трите роли поотделно. Той имаше един и същ подход, когато изгражда своята собствена роля, така изграждаше и представлението“, спомня си Мария Сапунджиева и се връща към ключа за успеха на Велко Кънев: „Той беше разчел всяка една думичка в това представление. Никъде в представлението не можеш просто така да хвърляш текст и да върви. Затова и до днес можем да играем “Омайна нощ” дори и без възстановителна репетиция, сега да ни бутнеш ще го изиграем и тримата. Толкова ни е ясно, толкова е чисто, толкова логически вярно и толкова актьорски вкусно, сладко за игра - кеф!“
Мария Сапунджуева се връща назад във времето, когато се подготвя преди първото излизане на сцена за „Омайна нощ“: „Спомням си ясно, че преди премиерата в Бургас много дълго се разхождах в Морската градина - може би два или три часа, настройвах се…
Друго, което ми е останало е, че - често така се прави, режисьорът пише в програмата на актьорите преди премиера - Велко ми беше написал в програмата “Марийке, откровението е много важно за един успех! Велко Кънев”.
Днес, когато „Омайна нощ“ ще се играе за последен път по време на този театрален сезон, Мария Сапунджиева споделя за онази невидима нишка, която винаги ще я свързва с Велко Кънев. С последния път, в който завесата ще падне, тя може и да изтънее, но никога няма да се скъса.
„Ами, ужасно е. Тъжно е. Това беше последното нещенце, което ме свързваше с Велко и когато и то си отиде… Но човек трябва да се учи да се разделя с любимите си неща, малко по малко. Обичах на поклона, след края на представлението, когато хората ни ръкопляскат, аз да ръкопляскам на него - това също ще ми липсва. Животът е това...“
Никой обаче не иска да повярва, че това е краят на представлението. В спомените на Мария Сапунджиева живее онзи Велко Кънев, с когото се репетира, докато навън се стъмни, който винаги има време за чаша вино и още репетиции в гримьорната, който живее живота си непредвидимо: „Имахме концерт, после бяхме в Морската градина в едно заведение и така… ние спонтанно с Велко танцувахме на покрива на такси в една хубава лятна вечер.“
“Омайна нощ” се играе за последен път в София на 1.02.2020г. в открита сцена “Сълза и смях” и до края на сезона по театралните сцени в страната.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
